при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

22 September 2018

Михо Стойчев

Тодоровден

Колко много наперени, силни коне
чакат изстрел, захапали здраво юздите,
чакат, рият земята с извити нозе,
сякаш търсят във нея победата скрита.

Аз стоя върху моя жребец, раздвоен,
колко слаб е, при туй без ковани копита,
ще успее ли с тях в този мартенски ден
да излезе на истински бой, на открито.

Ще успее ли? Някой подаде сигнал
и се вдигнаха облаци прах. И пръхтене.
И усетих как моят жребец разигран
се понесе. И всичко остана зад мене.

Да, останаха даже конете. Разбрах,
че победата вече разтваря прегръдка.
Но внезапно нахлу във гърдиге ви страх.
Аз до днеска не съм бил никога първи.

И подръпнах юздите да минат пред мен.
В шумотевимен бяг връхлетяха конете.
Аз отстъпих, отстъпих, тъй бях победен -
победителят само това не усети.

Петко Братинов

Обратни мисли

Ти беше обаятелна река
със много здрави бентове пред себе си.
Но те един след друг се разрушиха
от мътната ти страст за бързина.

И няма ги сега дълбочините
с мистични отражения по дъното.
И няма ги ония звездни риби
в подмолите със властна тъмнина.

И ти си окончателно свободна.
Свободна си пред мене, но си плитка.
И който иска, може да прегази
навсякъде през твоята вода.
И аз замервам жабите със камъни.

Не е полезна всяка свобода.

21 September 2018

Цвятко Дечев

Пияният

Пияният. Залитащ. В полунощ.
На кръста му се полюлява нож.
Върви и пее. Смахнат. Неразбран.
Един пропаднал тип. Един пиян.

Но вие спете своя кротък сън.
Какво че вика в тъмното навън?
Нали си имате деца, жени,
а той е сам. Недейте го вини.

И аз го виждам в друга нощ. Прострян
на тротоара. С черна кръв облян.
С угаснали за този свят очи.
А ножът на ревера му стърчи.

Убиецът

И той е бил дете. Играл е с нас.
Разрошен юноша. С младежка страст.

С излъгани надежди, може би.
Кажи, убиецо, защо уби?
Убиецът е като ням. Мълчи
с вторачени в пространството очи.

Аз знам: в гнева си Каин нож е взел,
защото Бог бе Авел предпочел.
В обратен случай кой би уверил,
че Авел Каина не би убил?

Убиецът. Животът му е ад.
Вълк единак. Презрян и прокълнат.
Лежи на нара в стария затвор
с отпуснати ръце и празен взор.

И само зад решетките отвъд
блести луната като обла гръд.
В дълбоката среднощна тъмнина,
луна... Луна.

18 September 2017

Чеслав Милош

За неравенството на хората
Превод: ???

Не е вярно, че сме месо,
което известно време говори, движи се, копнее.

Измамни са плажовете с хиляди разголени тела
и тълпите по ескалаторите в метрото.

За щастие не знаем какъв е човекът край нас.
Може да е герой, светец или гений.

Понеже равенството на хората е илюзия
и статистическите данни лъжат.

На своята лична нужда от обожаване
основавам убеждението за обновяваната всекидневно йерархия.

Стъпвам по земята, която пази избрани тленни останки,
макар че няма да траят по-дълго от останките на другите.

Признавам, че изпитвам благодарност и възхита,
защото нямам причина да се срамувам от благородните си чувства.

Дано се окажа достоен за дружината височайша
и да вървя с нея, носейки края на кралската мантия.

Чудо бе голямо
Превод: ???

“Това, което бе голямо, стана малко.
Всичките царства като калай са потъмнели.

Това, което ме погубваше, не ме погубва вече.
И небесните земи блестят по своя път.

Край реката съм излегнат сред тревата
и, дете от някога, аз пускам книжни лодки.”

16 September 2017

Thomas Wyatt

Like to these immeasurable mountains
Is my painful life, the burden of ire:
For of great height be they and high is my desire,
And I of tears and they be full of fountains.
Under craggy rocks they have full barren plains;
Hard thoughts in me my woeful mind doth tire.
Small fruit and many leaves their tops do attire;
Small effect with great trust in me remains.
The boisterous winds oft their high boughs do blast;
Hot sighs from me continually be shed.
Cattle in them and in me love is fed.
Immovable am I and they are full steadfast.
Of the restless birds they have the tune and note,
And I always plaints that pass through my throat.