при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

12 July 2012

Изкуството винаги да бъдеш прав - Артур Шопенхауер

Основата на всяка диалектика
Преди всичко трябва да се изясни какво е същественото на всеки спор, какво всъщност се случва.
Противникът е предложил определена теза (или ние сме го сторили, това е едно и също). Има два модуса и два метода за оборването й:

1) Модусите (бел.р. вид, начин, способ, преходно свойство или състояние)
а) "ad rem"
b) "ad hominem" или "ex concessis"

Това значи, че показваме или че твърдението няма нищо общо с природата на нещата, с обективната истина, или че противоречи на други твърдения или предположения на противника, т.е. на относителната субективна истина. Последното е само едно относително доказателство и не е обусловено от обективната истина.

2) Методите
а) директно опровержение

b) индиректно

Директното опровержение е насочено срещу основанията на тезата, докато индиректното - срещу развитието й. Директното показва, че тезата е невярна, а индиректното - че не може да бъде вярна.

1) При директното опровержение можем или да покажем, че основанията на твърдението на противника са неверни или признаваме основанията, но показваме, че онова, което следва от нея няма тежест - атакуваме консеквенцията, формата на твърдението.

2) При индиректното опровержение използваме или конверсия или инстанция
а) конверсията - допускаме, че определено твърдение е вярно и след това показваме, какво следва, когато във връзка със някакво друго, прието за вярно твърдение, същото това се приема използва като предпоставка за едно заключение, тогава се явява извод, който явно е грешен, защото или противоречи на природата на нещата - ако тя противоречи на неоспоримата истина, тогава сме успели да объркаме противника ad absurdum - или се разминава с други твърдения на противника като такива, тогава е грешен ad rem или ad hominem. В резултат на това се оказва, че и твърдението е било невярно, защото от правилни предпоставки могат да станат само верни твърдения, макар че от грешните предпоставки не винаги стават неверни твърдения.
б) инстанция - Опровержение на общо твърдение с директно доказателство на отделни случаи, засегнати в неговото изказване, които не важат за твърдението, а следователно са неверни сами по себе си.

Това е основата, скелетът на всеки спор, значи имаме неговата Остеология. Защото от това по принцип започва всеки спор. Всичко това обаче може да се случи наистина или привидно, с истински или неверни доводи и понеже не е лесно да се постигне сигурно убеждаване, дебатите са дълги и упорити. В инструкциите също не можем да разграничим истинското от привидното, защото това не е ясно предварително дори за самите участници в спора. Затова давам стратегемите (бел.р. древногр. военна хитрост) без оглед на това, дали човек има обективно право, или не е прав, защото човек не може да го знае със сигурност, и това трябва първо да се реши в спора. Всъщност при всеки диспут или аргументиране изобщо човек трябва да е наясно с едно нещо, оттам може да съди за даден въпрос: "Не можем да спорим с някого, който оспорва принципите."