при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

6 July 2012

Жак Превер

Някой чука
Кой е там?
Никой
Това е моето сърце,
което бие лудо
за теб.
А отпред
мъничката бронзова ръка
на голямата дървена врата
не мръдва
не трепва
с пръстче дори,
да ме спаси.

Хубавото време
Гладна премръзнала изгубена
съвсем сама без петаче
девойка на шестнадесет
неподвижно изправена
площад Конкорд
петнайсти август по пладне.

При цветарката

При цветарката влиза човек
и мълком избира цветя.
Цветарката взема цветята, обвива ги в книга.
Човекът бръква в джоба си,
търси пари,
пари за цветята.
В същото време
той слага ръка
на сърцето си,
и пада внезапно.
Пада,
парите се пръскат
и заедно с тях,
с човека, паднал на пода,
падат цветята.
Цветарката мълком стои
пред парите, които навред се търкалят,
пред тези цветя, които увяхват,
пред този човек, умиращ на пода.
Наистина всичко това е толкова тъжно.
Цветарката трябва нещо да стори,
но никак не знае какво да направи,
отгде да започне.

Толкова много неща има за вършене
с този човек, който умира,

с тези цветя, които увяхват,
и с тези пари,
с тези пари, които навред се търкалят,
неспирно навред се търкалят.

Превод Веселин Ханчев


Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна цяло лицето ти.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
когато до мен те притискам.

Превод Веселин Ханчев


Градината

Хиляди, хиляди години
не биха ми стигнали
да разкажа
за оня миг вечност,
в който ти ме целуна,
в който аз те целунах
една сутрин, в светлината на зимата,
в парк Монсури, сред Париж.
Сред Париж,
на земята,
която е всъщност звезда.

Превод Веселин Ханчев


Известието

Вратата, която някой е отворил,
вратата, която някой е затворил,
столът, на който някой е седнал,
котката, която някой е погалил,
крушата, която някой е захапал,
писмото, което някой е прочел,
столът който някой е съборил,
вратата, която някой е отворил,
пътят, по който някой е тичал,
гората, която някой е стигнал,
реката, в която някой е скочил,
моргата, в която някой лежи.

Превод Валери Петров


Фиеста

И чашите бяха опразнени,
и бутилката – с гърло разбито,
и вратата беше заключена,
а леглото – широко открито.
И безбройни звезди от стъкло
ни предсказваха щастие в тая
като в приказка великолепна,
отдавна неметена стая.
И аз бях мъртвопиян
и с бумтящо от радост сърце,
а ти беше пияна и жива,
и гола във мойте ръце.

Превод Валери Петров

За теб, любов моя
От пазара за птици
купих птици
за теб,
любов моя.
От пазара за цветя
купих цветя
за теб,
любов моя.
От пазара за окови
купих вериги,
тежки вериги,
за теб,
любов моя.
Накрая на пазара за роби
те потърсих,
но не те намерих,
любов моя.

Гарнизонен отпуск

Сложих си кепето в клетката
и излязох с птичето върху главата си.
– Я, виж ти,
откога не отдаваме чест? –
ни запита майорът.
– Съвсем не, не отдаваме чест! –
отвърна му птичето.
– Е, добре,
извинявайте, аз пък мислех, че се козирува –
каза майорът.
– Извинен сте, на всеки се случва да сбърка –
отвърна му птичето.

Превод Иван Бориславов


Толкова по-зле

Пуснете вкъщи кучето, покрито с кал.
И толкова по-зле за хората, които не обичат
нито кучетата, нито пък калта.
Пуснете вкъщи кучето, въргаляло се сред калта.
И толкова по-зле за хората, които не обичат кал,
които не разбират,
които не разбират кучето,
които не познават и калта.
Пуснете кучето да влезе вкъщи.
И нека се отърси от калта.
То може винаги да се окъпе.
Водата също би могла да се измие.
Не могат никога да се измият тези,
които казват, че обичат кучета,
но при условие, че...
А кучето, покрито с кал, е чисто.
И калта е чиста.
Понякога водата също бива чиста.
А хората, които казват: при условие, че...
Точно тези хора не са чисти,
никак не са чисти.

Превод Иван Бориславов


Песен

Питаш кой ден сме
Ние сме всичките дни
Мило момиче
Ние сме този живот
Моя обичана
Ние сме влюбени значи живеем
Ние живеем и значи сме влюбени
Какво е животът ние не знаем
Ние за дните направо нехаем
Какво е любов не знаем дори.

Превод Румяна Л. Станчева


Червеният кон

По манеж от лъжи
Червеният кон на твойта усмивка
Кръжи
Стоя срещу теб като закован
С камшика на своята истина
И дума не казвам
Твойта усмивка е толкоз правдива
Че моята истина лесно изтрива.

Превод Румяна Л. Станчева

Отчаянието е седнало на пейка
В карето на квартала
На пейка стара
Мъж седи минувачите вика
С очила и дреха сива
Пуши фас на пейка стара
Вика те като минаваш
Или просто прави знак
Не го поглеждай
Не го слушай
Просто отмини
Престори се, че не виждаш
Престори се, че не чуваш
Забързай крачка отмини
Ако го гледаш
Ако го слушаш
Той ти прави знак и нищо и никой
Не може да ти попречи да седнеш и ти
Тогава той те гледа и се усмихва
И ти страдаш ужасно
А мъжът продължава да се усмихва
И ти се усмихваш със същата усмивка
Точно
Повече се усмихваш и повече страдаш
Ужасно
Повече страдаш и все повече се усмихваш
Безнадеждно
И оставаш там
Седнал скован
Усмихвайки се от пейката
Деца играят наблизо
Минувачи преминават
Спокойно
Птици отлитат
Сменяйки едно дърво
С друго
Но ти оставаш там
На пейката
И знаеш
Че никога вече няма да играеш
Като тези деца
Оставаш на пейката и знаеш
Че вече няма да минаваш
Спокойно
Като тези минувачи
Оставаш на пейката и знаеш
Че никога вече няма да замениш
Това дърво с друго
Като тези птици.

Като по чудо
И, като по чудо, оказва се, че
едно портокалово младо дръвче
е отрупано с плод. И, като по чудо,
към него спокойно върви един мъж,
който движи краката си не наведнъж,
а, като по чудо, един подир друг.
И, като по чудо, зад него се белва
една каменна къща с цветя в някаква делва.
И, като по чудо, мъжът стига дръвчето,
спира, откъсва си един портокал
и, като по чудо, го обелва, изяжда,
утолявайки така своята утринна жажда,
изплюва му семките и хвърля кората
далече към пътя. И, като по чудо,
се усмихва на слънцето, което изгрява,
като по чудо, и го заслепява,
и той мига насреща му и се завръща
във бялата къща

и, като по чудо, във нея открива
още спяща жена си и тя е красива,
особенно както е, като по чудо,
съвсем гола под слънцето, и той се навежда
и, като по чудо, възхитен, я разглежда,
а слънцето стопля я със свойте лъчи
и тя се усмихва, отваря очи,
и, като по чудо, той нежно поставя
въху бедрото й свойта ръка
и леко я гали, и тя го оставя,
като по чудо, да действа така.

А високо
в небето
с посока -
морето,
като по чудо, едно прелетно ято
преминава над бялата къща, в която,
като по чудо, зад леката тента
мъжът и жената се любят в момента,
над тях двамината
и над градината,
и над портокаловото младо дръвче,
което, незнаейки какво туй влече,
хвърля сянка над пътя в минутата точно,
в която, мърморейки, по него пристига
един божи служител със нос в божата книга;
и сякаш нарочно
той стъпва точно
върху кората, която мъжът
преди малко е хвърлил на селския път,
и както си мисли за рая и ада,
се подхлъзва и пада,

като по...
като подхлъзнало се черно кюре,
което е смятало, че постъпва добре
с това, че въздава
на господа слава,
четейки молитви
в една утрин такава.

Превод: Валери Петров

Песен за охлювите, тръгнали на погребение
Два охлюва с черни черупки
и с траурен креп на рогата
бързали за погребението
на един лист от гората.
Било есен, когато тръгнали,
но когато пред гроба му спрели,
пролетта била вече пристигнала
и листата били оживели.
А сега? Ала ето че слънцето,
топло след дългата зима,
им казало: “Хей вие, бохлювци,
недейте навътре го взима!
Вземете го вие навънка!
Погледнете туй хубаво време!
Смело решение всеки
веднъж поне трябва да вземе!
Вземете си отпуск и вие,
пък вземете две бири от бара
и рейса вземете, в Париж,
ако искате, да ви откара.
Само вече не взимайте тези
пози на опечалени -
траурът всичко почерня,
той красотата краде ни!
Свалете го вие от рогата си!
Вземете си пак цветовете!”
И в миг във гората запели
всяка живинка и цвете.
Гората наоколо пеела
с пълно гърло, радостно, лудо
и следобед един се получил -
се следобед, а истинско чудо!
И двата охлюва взели,
каквото им казало слънцето,
и с другите пили, додето
видели на бъчвата дънцето,
така че по пътя за вкъщи
било им хубаво много
и трудно им било, разбира се,
да спазват посоката строго,
но какво от това, нали горе
над рогата им весели бдяла
луната на щурите охлюви,
огромна, кръгла и бяла!

В моята стая

Някой ден ти ще дойдеш
във моята стая.
Казвам "моя", макар че
чия е, не зная.
Беше празна, когато
влязох тук един ден,
и нямаше друго
във нея освен
наниз чушки, червени
като малък пожар,
на стената отсреща,
белосана с вар.
Останах и вече
тука дълго живея
и всеки ден чакам
да дойдеш във нея.
Не правя нищо, тоест нищо сериозно,
сутрин издавам гласове на животни,
магарешки рев, кукуригане, лай,
и защо ли го правя, един дяволът знай,
но ми става приятно да играя така;
играя си също и със свойте крака,
краката са всъщност много разумни,
с тях можеш да идеш много далече,
ако, разбира се, ти се иска да ходиш,
а когато пък искаш да седиш у дома си,
те остават си с теб и ти правят компания
и измислят за теб безброй знаимания,
чуят ли музика, краката танцуват,
как се танцува без крака? Въобще
човек трябва да бъде - както често и бива -
наистина тъп, за да прави такива
ужасно тъпи човешки сравнения,
като "тъп като крак" или пък "безгрижен
като врабче". Врабчето едва ли
е вечно безгрижно. То безгрижно е сигур
само когато си няма грижи,
а когато си има, и то,
сто на сто,
е доста угрижено. Какво знаем за него?
То даже не се и нарича с туй име,
човекът решил е да го нарече
така точно и много любопитно е, че
ако дълго повтаряш тази дума "врабче",
тя губи смисъл. Въобще имената...
Юго бил Виктор, а Русо бил Жан-Жак.
А не може ли иначе да бъде все пак:
"Керван бонапарти вървеше в пустинята."
"Дромедарий възлезе на персийкия трон."
Какво толкоз му има и звукът не е лош,
лошо е само, че след тях Тим-Там-Том
уж е с три имана, пък се движи пешком,
а това е ужасно опасен симптом,
защото след него върви Еди-кой си,
а подир Еди-кой си иде Еди-какво си
и всеки от тях във себе си носи,
колкото там да рева и да лая,
единствена мисъл
и таз мисъл е тая,
че ти ще дойдеш
във моята стая.
Ще дойдеш и дрехите си
ще хвърлиш на стола
и пред мен ще застанеш
неподвижна и гола
във свойта невиждана
до днес красота,
ослепително бяла,
с червени уста,
по-червени от чушките
на стената отсреща,
и ръка аз към тебе
ще протегна гореща,
и двама ще легнем,
аз до теб, ти до мен...
И туй само го мисля,
но знам, един ден
във тази моя -
не моя стая,
днес или утре,
ти ще дойдеш накрая!

В отпуск
Сложих кепето в клетката,
а птичето - на главата си.
- Така значи, не отдаваме чест? –
запита ме капитанът.
- Не, не отдаваме чест -
отговори му птичето.
- В такъв случай, прощавайте -
каза капитанът.
- Моля. Всеки греши -
отговори му птичето.

Малолетните влюбени
Малолетните влюбени се целуват и галят,
опрени от тъмните двери на нощта,
а минувачите ги избикалят и ги сочат,
мърморейки разни лоши неща.
Но те, старците правят грешка много голяма,
там където те сочат, онези ги няма,
там само трептящите сенки от тях,
които ги карат с презрителен смях,
нeгодувание и завист и ярост,
пред толкова младост, при тяхната старост,
да скърцат със зъби и размахват юмрук,
а самите те, младите, те съвсем не са тук,
те са нейде високо, във свят един друг,
те са станали вече един лъх, един звук,
един блясък сред блясъка, ослепително нов,
на своята първа малолетна любов.

Метеорът
Като жълта светкавица
един портокал прелита
през пречките и цопва във кофата.
Арестантът сияе, до уши олайнен:
– Тя не ме е забравила, тя мисли за мен! 


Кой чука?
Кой чука?
Никой.
Само мойто сърце
чука с ужасна сила,
защото те чакам, мила.
А ръчицата малка, от бронз излята,
отвън на вратата,
знае какво ми е, но вече цял ден
не ще едно пръстче да мръдне за мен! 

Ключът
Превод:
LeeAnn
- За нощта цяла
или само за миг? -
пита хазяйката,
докато подава ключа.
- Завинаги! – отговаря жената,
а мъжът плаща цената
и взима ключа за вратата.
Двамата се качват
един етаж по-горе засмени.
- Бедните нещастници,
може би тук ще сложат края си -
промълвява хазяйката с очи насълзени -
а моите чаршафи ще свършат и те,
целите окървавени.




Не бойте се!

Не бойте се, честни и примерни хора,
вашите покойници се пазят добре,
те си имат пазачи като тези в затвора
и рекат ли да бягат, има кой да ги спре.
Освен туй всеки гроб е добре ограден
със желязна решетка,
като детско креватче –
мярка разумна, ако питате мен,
предвид на това, че
може би и в съня ни, наречен
“вечен”,
сънища има, тъй че вашият скъп
покоен роднина, както спи си по гръб,
да сънува, че още е жив на земята,
и подобно детенцето, което се мята,
сънувайки нещо, и той да изрита
като детско юрганче в съня си гранита
и – хоп! –
да се изтърси от своя гроб…
Какъв ужас! Да падне в живота обратно –
това би било съвсем неприятно!
Представете си само: да трябва отново
с документи и слово
да се доказват толкоз много неща –
най-напред обичта,
после страданието,
след това завещанието…
Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора –
покойните нямат възможност за втора
следсмъртна разходка по нашия свят –
когато веднъж им е упокоят изпят,
никакво връщане на старите теми,
тъй че вашите амфори със хризантеми
ще стоят непокътнати навред из алеите
и все тъй азалеите
ще красят мавзолеите
и вие без поводи да се тревожите
преспокойно ще можете
да градинарствате със своите лейки,
все така безутешно и дълбоко скърбейки.


Слънчева баня
Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.