при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

4 July 2012

Тодор Господинов

Облечи това небе
От самота по теб, момиче,
човъркам раните на враните -
и белите, и черните.
И днес угасям свещ за теб,
зората на страха е близо,
а ти си грозно гола.

Облечи това небе.

Избухване
Дърветата -
прищявка на земята,
един застинал
ядрен взрив
в забавен кадър.
Избухване на залез
в кафяво и зелено
със бавно сменящи се
цветове.

Правото
Правото
да се качиш на кръста
се извоюва с мълчание.
Пътят
на белите дупки
е кръстосан от моста на Втория.
Типът, облечен в самочувствие-
ТО на вика
е новият Христос.
Езикът
А тук се случва и да има
мляко за обожаване
на майки-кърмачки,
на врачки-играчки,
на пачки-кибритки.

Езикът
на обувките ме кара
да мисля, че съм каубой
в пустиня с двеста индианци,
с триста патиланци,
с триста поспаланци.
А это, тот, гэто
е онова,
за което пише
в типологията на сравняването.

Покана за разходка
Пред гроба на лъва,
самотни мъже
- в ръце
с поканите за екзекуция.
Искам да съм с тебе.
Така бих искал да си тук.
Диригентът на бурите
си пие вечерната мълния.
А сыновя уходят в бой.

***
Ела и протегни ръце към мен.
Ръце, пропукани от мръсни мисли,
а погледът ти - като дъжд студен,
ще търси името ми до стената.
Ела и намажи ме със омразата
на новите ми страсти
и мечти.
Ела, разбий на прах косите си
и с устни премажи
очите на тъгата.

***
Последните и първите са мъртви,
защото аз ги изоставих,
когато трябваше да тръгна
със тях към края на света.
Опипвам твойте стъпки и походка
като извивките на морско дъно.
Обичам твойте ледени ръце,
донесли бързата ми смърт.

***
И чакам лениво да дойде
нощта на големите котки.
А плодовете ни,
презрели от мълчание,
висят над нас със страшна сила.
И чакам света.

Мърморенето на отшелник
Оплаквайте се
от звънчето на прокажения,
защото то не носи
същата зараза
като очите на тъгата
- бесни кучета.
Оплаквайте последните
и първите,
преди
да дойде
Госпожата.

Основен постулат
Забраних на птиците
да летят с краката нагоре,
затова
не пий от дъжда ми.

***
Не стреляйте по плачещите клоуни,
защото те не се страхуват
да любят слънцето и нощем.
Дори когато са в немилост,
мъжете не забравят за хазарта,
от който все печели есента.
Защото книгата е есен,
която търси своя огън.

***
На двореца в Балчик

Защото тъпча тялото
на мъртвеца след години,
защото ровя камъни
от скелета му,
защото епитафия
е лунната прозявка.
Защото стрелите от пясък
и слънце приземяват.
Защото си метреса на морето.
Защото те обичам.

***
Ще тръгвам -
просто ще си тръгвам,
дори пред ураган
от черни мисли.
И ще вървя,
аз просто ще вървя
след наште облаци
- бели целувки,
додето стигна пак до теб.
Ще нося,
просто ще ти нося
заредена със бури любов.

Размазания грим на красотата
Тъжно момиче,
знам, че обичаш
едноцветни букети.
Не рисуваше на празен лист.
Бялото те кара да замръзваш.
Неузнаваема е сутрин красотата
с размазан грим от вечерта.

Радостна песен
Във ъгъла, увит във одеяло,
надупчено от лилави молци,
със поглед, вдигнат към земята
- споря с паяци пияни.
И чувам далеч песента
на изродите в бели дрехи -
предсмъртен глас на радостта
по пътя към звездите.

***
Във урната на мойте избори
поставих теб
и себе си напъхах.
Оставих място за мечтите си,
а после здраво я заключих,
за да те храня само с любов.

***
Блажени са умиращите
и след срещата.
"Високо, да те видя, застани..."
По-трудно е да си тук.
Морето и небето са едно.
Недей си тръгва,
исках да ти подаря цветя.
Всичко е наред, мамо,
само дето
кръвта ми изтича.

***
Улавям с устни
капките дъждовни -
твойте устни искащи.
Пороите ти галя със ръка
като тяло непокорно.
Вятърът разроши
твоите коси -
изплашени от изстрел птици.
Последни капки:
И бурята си има край.

Без мечти
Болен съм,
неизлечимо болен.
С почерняла
от мрака душа
в тъмното бягам,
бягам разголен.
Паяци неистово
ме хапят,
уплитат сивите си
мрежи.
Звезди,
играещи по правилата
- в съня ми
убиваш ме ти.
Луната ми показа
сив човек -
доволен се усмихва.
И блести
зъбът му златен.
След него ще мърмори
пак Земята -
посивяла без мечти.

Почти любовно стихоплетство
И ти ще пиеш този вятър
от локвите на ужаса.
Цветята нямат корени.
И ти ще дишаш този полет.
Птици оглозгаха погледа
на плашилото от петък.

Мисли на едно прасе
Касапи.
Гърлата им ухаят
на димяща рана.
Студът се стича
по изтръпнал нож.
Снегът с кървясали очи
въргаля се в калта.
Прасето не квичи
заклано.

Място за любов с видения
Защото и поетите са мъртви,
когато се залюбят със видения
на втория етаж на скуката.
Нотите не са раздяла,
а цветето на всяка смърт.
Пътят ми, прегърнат с кучета,
стои и чака някой
да го разрови, подкован
от ужаса на болните листа.

***
Пусто поле съм
със счупени кръстове,
изгнили във сива мъгла.
От черни червеи проядени,
побити в бяла земя.
Гробище за страсти и мечти,
огласяно от тишина.
Погребах ги надве-натри,
усмихнах се и тихичко запях.

***
Странното момче
седеше
върху куп от мисли
и пиеше умиращи сълзи
от дланите на дървесата.
А пътят плачеше
за летните милувки
- стъпките й.

***
Само земното притегляне ли пречи
леките жени да дойдат в рая...
Пак говоря с вехтия предтеча,
а пък той отвръща да си бая.
Сигурно забравил съм за правилата,
от които идват всички думи,
но това не е ли пак играта,
чрез която си раздаваме безумие...

***
Измислихте вериги
за крака и за ръце,
решетки за уста
и запушалки за уши.
Окови за море обаче няма.
Морето е свободно
и вечно като мисъл.
Дори затворено в бутилка...

В края на представлението
Публиката взе да си отива,
а клоунът беше гол отдавна.
Железни сънища събирал,
той будеше гримиран смях
в изпъстрената с рани дреха.
Сцената с поклона се отменя.