при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

22 August 2012

Константин Балмонт

Из "Дойдох да видя слънцето", изд. Христо Ботев
Превод: Андрей Андреев, 1993

***
Дойдох на тоя свят да видя слънцето.
Анаксагор

Дойдох да видя слънцето в небето,
и кръгозора бял.
Дойдох да видя слънцето в небето,
върха изгрял.

Дойдох да видя сам морето вечно
и майския олтар,
заключил с поглед светове далечни -
съм господар.

Аз победих забравата студена,
една мечта създал.
Аз всеки миг живея откровено,
аз пея цял.

Страдания пробудиха мечтата.
Но кой по обич тук
на мен е равен в песента крилата?
Не, няма друг.

Дойдох да видя слънцето в небето,
и свърши ли денят
ще пея аз... за слънцето в небето
за сетен път!

Заветът на битието
Аз попитах свободния вятър
как да бъда и млад, и любим.
Отговори ми волният вятър:
"Като вятър бъди, като дим!"

Аз попитах морето могъщо
битието какво отреди.
Отговори морето могъщо:
"Като мен многозвучен бъди!"

Аз попитах високото слънце
как и аз да изгрея в зори.
Не отвърна високото слънце,
но душата ми чу: "Изгори!"

***
Очароваща следа - от гребло,
ще ми се да приближа - всяко зло,
зло не сторил - да съзра, че зад мен
тлее огън надалеч - в моя ден.

Щом на сън подпалвах аз - градове,
пламъкът им ще е с мен - векове.
Брате мой! Поет и цар - сринал Рим!
Ние палим като теб - и горим!

Слънчев лъч
Аз мозъка си съм пронизал с лъч.
Света оглеждам, чужд на всяка глъч.
Искри аз виждам, облак оцветен.
Духът ми влюбен е. Пиян. Зашеметен.

О, как лъчът по пръстите блести!
Как огънят играе и пращи!
Загърбил всяка земна суета,
стоя във центъра на вечността.

О, радост - да си зноен, да блестиш!
О, щастие - с мига да изгориш.
От светлината светлина творя.
Аз властвам. Аз блаженствам. Аз горя.

Бог и дявол
Неразлюбен мой дявол, неразлюбен мой бог,
стон за първия крия, зов - за господа строг,
вик за първия пазя, а за бога - мечта,
но велики сте вие - като теб, Красота.

Над земята блуждая като облака бял,
ту препуснал на север, ту на юг полетял,
ту от изток на запад зашуми моя път,
и чернеят ахати, и рубини искрят.

И е хубав животът - милвам жито и ръж,
зеленее земята от прохладния дъжд,
с гръмотевици гневни и със зли ветрове
сън след сън разрушавам и горя домове.

В домовете е душно и е кратък сънят,
а свободно-въздушни са просторът, денят,
след терзания тежки аз летя на възбог,
о, мой дяволе тайнствен, о, единствен мой бог!

Не познавам мъдрост
Не познавам мъдрост, годна и за друг.
Аз обичам само преходното тук.
В преходното виждам цели светове,
пълни с променливи, нежни цветове.

Не, не ме кълнете мъдреци. Пред вас
облаче съм само, но със огнен глас.
Облаче съм само... Дишам и вървя.
И зова мечтатели. Вас не ви зова.

По стълбата
Аз не вярвам в черното начало,
въпреки че ни роди нощта,
и на слънцето са обещали
отговор сърцето и кръвта.

Аз не вярвам в никакви закони.
Зная само, че на този свят
са безсилни строгите канони,
че животът е красив и млад.

Залезът и днес ще ме дочака.
Нощ ще падне, ще ме окове.
Но ухание разлива мракът,
мед струи от всички цветове.

Камък забележа ли случайно,
с цвят на хладна есенна гора -
аз познавам неговата тайна:
крие той най-огнена искра.

Слънцето едва ли ще е вечно,
ще посърнат всички цветове,
но в небето алено и млечно
светове приспиват светове.

В този свят за нас са отредени
непознати стълби до пещта,
но изкачваме ги устремени
и по-звънка става песента.

Ще отгатнем там със всяка крачка
своя изначален, първи час,
чули пак на старата бавачка
вечно-тържествуващия глас.

Възхвала на сонета
Обичам съвършенството — сонета
с надменната му горда красота,
на хубавица сякаш силуета
с изискана и нежна простота.

Ефирният й стан, прибрал гръдта,
величествено с матов блясък свети,
полуоблечена във пищността
на своите коси полуразвети.

О, като теб сонетът е, любов,
на гъвкава снага ликуващ зов —
макар че и мъсти стихът напевен.

И неведнъж сърцето ми без жал
пронизвал е сонет изгарящ, гневен,
студен и точен, с блясък на кинжал.