при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

17 February 2013

Изразни средства, елементи на сюжета

Изразни средства
А. Тропи (обръщане, обрат)
думи или изрази, които се употребяват в преносен смисъл, за да се създаде образ
а) основани по сходство
- метафора (пренасяне) - стилистично средство, сравняващо привидно несвързани термини; черти на един предмет се пренасят върху друг въз основа на прилика далеч от обичайната логика, скрито сравнение

Квинтилиан използва четиричленна класификация на метафората, която се определя от това, дали нейните съставки са живото и мъртвото, духовното и сетивното, одушевеното и неодушевеното :
– живо върху живо : буден поглед, цар на животните;
– живо върху мъртво : песента на колелетата, галещото слънце;
– мъртво върху живо : необуздан гняв, желязно сърце;
– мъртво върху мъртво : стена от куршуми, лунна пътека.
Други примери за метафора са: море от любов; полетя от радост; умря от страх.

Примери: каменно сърце,  дървена глава, златни ниви, вали кротко

- олицетворение (сложни метафори) - приписване на чисто човешки качества на животни, предмети, абстрактни понятия или природни явления

Примери: сънните гори, горските долини трепетно повтарят на боя, котаракът в чизми, дяволът

- алегория (иносказание) - нагледен образ чрез който се внушава някаква идея с поучителна цел
Пример: желязото се кове, докато е горещо; лъскавата секира и ръждясалият търнокоп от баснята на С.Михайловски "Секира и търнокоп" иносказателно представят обобщените образи на трудолюбивият и на ленивия човек.

- символ - многозначен образ, символното значение на поетическия образ е много по-широко от неговото пряко значение. Има емоционално съдържание. Поражда зрителни и други представи
лъв - символ на смелост, царственост, власт
бяло - символ на чистота, невинност, красота

б) основани по несъответствие
- ирония (преструвка) - троп, който изразява значение, обратно на значението на използваната дума

- хипербола (преувеличавам) - преувеличава признаците на предмета или действието, като целта е да се подчертае някаква характеристика

- литота - умалява признаците на предмета

в) основани на неразривната, естествена връзка между предметите

- метонимия - троп, при който назнанието на един предмет се замества от названието на друг въз основа на естествената връзка между тях или на близкото отношение, в което се намират

Пример:
  1. Името на предмета се замества с названието на материала, от който е направен.
    Пример: „Героите наши, като скали твърди, желязото срещат с железни си гърди“ ("Опълченците на Шипка" от Иван Вазов, „желязото“ вместо „железните щикове“).
  2. Качеството замества неговия носител.
    Пример: „Храбростта прави чудеса“ („храбростта“ вместо „храбрецът“).
  3. Времето на действието се заменя с предмет, тясно свързан с него.
    Например „Човек се учи от люлката до гроба“ („люлка“ вместо „детство“, и „гроб“ вместо „смърт“).
    Например „Злато “ вместо „пари“
    Например „Върхът отговори с други вик: ура!“ („върхът“ вместо „опълченците“ (които са на върха) / "Опълченците на Шипка" от Иван Вазов 
- синекдоха - троп, близък до метонимията, когато названието на част от предмета стане название на целия предмет

Пример: бащино огнище - къща
сърце - човек

г) други тропи
- сингуларизация - представяне на множествено число чрез единствено число
Пример: българский войник

- перифраза/парафраза - назоваване на предмет или лице не директно, а чрез характерни негови белези, които са му присъщи или с които се свързва от познати обстоятелства.
Пример: "патриарх на българската литература" - "Иван Вазов"

- евфемизъм - думи или изрази, чрез които се смекчава смисъла на онова, които искаме да изразим

- диевфемизъм - думи или изрази, с които се огрубява смисълът
Пример: "ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито"

- епитет - художествено определение, с което се изтъкват признаци на предмети, лица или явления, за да се изгради по-жив и експресивен образ
Пример: "гъсти орди, демонский вик"

- оксиморон - троп, която свързва в една смислова цялост две взаимно изключващи се понятия  "грозна красота", "жив труп", "красноречиво мълчание"

Б. Фигури -стилистичната фигура е похват, чрез който авторът изразява своите мисли, чувства и преживявания изграждайки и използвайки синтактичните възможности на езика

а) анафора - повторение на дума или израз в началото на стиха в два или повече поредни стиха
Пример: "жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк в ръка"

б) епифора- повторение на дума или израз в края на стиха
Пример: "тихия пролетен дъжд
....
тихия пролетен дъжд"

в) постоянен епитет - използва се в народните песни, за да изтъкне  най-характерната особеност на даден предмет или явление
Пример: "вода студена",
"гора зелена"
Често се срещат двойни епитети, с които предметът или лицето се характеризират по-ярко, по-образно
Пример: "тънка снага самодивска"
"черни очи еленови"

г) антитеза (противопоставяне) - рязко съпоставяне на противоположни понятия и предмети, като се използват сходни синтактични подредби
Пример: "патроните липсват, но волите траят"
"щикът се пречупва - гърдите остаят"

д) контраст - противоположност, противопоставяне по някакъв признак
Пример: "черно-бяло", "вечер"-"ден"

е) апосиопеза (замълчаване, недоизказване) - прекъсване на потока на речта под напора на силни чувства, лирическа пауза

ж) инверсия - фигура, при която се разменят обичайните места на думите, т.е. промяна в словореда
Пример: "майко юнашка"

з) елипса (елиптичен израз) - пропускане на част от изречението, която се подразбира логически
Пример: "Народът прост,
живота - тежък, скучен.
Живот без маска и без грим -
озъбено, свирепо куче"

и) синтактичен паралелизъм - художествен похват,  при който се съпоставят успоредно два синтактично еднакви образа или два израза в два поредни стиха или изречения
Пример: "Аз станах. - Небето бе празно и глухо...
Аз плачех. - Тълпата бе ледно-бездушна."

к) градация (усилване) - степенуване на качества, признаци, действия, състояния или предмети във възходящ ред, за да се засили чувството
Пример: "И с нов дъжд куршуми, камъни и дървье..."

л) реторичен въпрос - въпроси, които не се нуждаят от отговор

м) риторично обръщение - обръщение към някого или нещо, но без да се очаква отговор от негова страна

н) етимологична фигура - редуване на думи с еднакъв корен
Пример: "черни чернеят", "нощ нощувам", "ден денувам"

о) алитерация - насищане на част от текста с определена съгласна или група от съгласни
Пример: "гроб там тъй грозно грачеш?"

п) асонанс - насищане на част от текста с определена гласна или сходни гласни за постигане на по-голяма звучност и ритъм
Пример: "настане вечер - месец изгрее"

Елементи на сюжета
1) Пролог (често пъти липсва от сюжета) - събития, случки, станали преди основното действие. Прологът е характерен повече за драматургичните жанрове.

2) Експозиция (въведение) - подготовка за действието, начална част от произведението
  а) време на случката
  б) място на случката
  в) запознаване с някои участници
  г) атмосфера и въвеждане във взаимоотношенията на героите

3) Завръзка - начало на действието. Завръзката е събитие или външно обстоятелство, но може да бъде и психологическо (вътрешно) обстоятелство, което дава начален тласък за развитие на действието.

4) Развитие на действието (до кулминацията) - поредицата от събития, премеждията на героите и достигане на все по-голямо напрежение

5) Кулминация - най-драматичния момент в развитието на действието, в който се показва конфликтът между героите

6) Развръзка -  разрешаване на конфликта между персонажите, край на сюжетното развитие

7) Епилог (послеслов) - финална част на произведението, където творецът ни представя събития и случки, които са станали много време след основното действие, т.е. след развръзката; разказва ни за по-нататъшната съдба на персонажите.

Разбира се, авторът може да не включи всички посочени елементи на сюжети, а да открои някои от тях! Но също така може да размести отделните компоненти на сюжетното действие ако си е поставил по-специфична художествена задача. Липсата на някой от посочените компоненти на сюжета или неговото различно място, казва на читателя, че писателят поставя по-голям смислов акцент там.