при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

24 May 2013

Луис Макнийс

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Луис Макнийс (1907-1963) е роден в Белфаст в семейството на протестантски епископ. Участвува в групата на оксфордските леви поети. Заедно с Одън и Спендър отива в Испания по време на гражданската война. За разлика от "оксфордците", Макнийс е привърженик на необвързаната поезия. В голямата си част стиховете му са автобиографични. В продължение на много години е автор и продуцент в Би-Би-Си. Автор е на книгите: "Стихове" (1935), "Земята принуждава" (1938), "Есенен дневник" (1939), "Растение и фантом" (1941), "Дупки в небето" (1948) и на радиопиесата "Мрачната кула" (1947). Превел е "Агамемнон от Есхил" и "Фауст" от Гьоте.

Молитва преди рождението

Не съм роден все още. Чуйте ме.
Не позволявайте на плъх, на прилеп, на хищна белка
или на куц вампир да приближат до мене.

Не съм роден все още. Утешете ме.
От целия човешки род се плаша - боя се да не ме зазидат
в зид висок и с опиати силни да не ме опият,
с лъжи изкусни да не ме примамят,
на черни мъки да не ме подложат.

Не съм роден все още. Погрижете се
вода да има, за да ме люлее, трева за мене да расте,
дървета - за да ми приказват, и небеса - да пеят песни,
да има птици и бяла светлина, която да ме води.

Не съм роден все още. Но простете ми
за греховете, в мен които ще извърши някога светът,
за думите, за мислите и за натрапените ми предателства,
простете за живота, който ще убият
с моите ръце, и за смъртта.

Не съм роден все още. Подгответе ме
за ролите, които трябва да играя, за репликите, с които
трябва да отвръщам,
когато старци ще ме поучават, ще ме тормозят бюрократи,
ще ми се мръщят планини, любовници ще ми се смеят,
ще ме подканят на забава белите вълни или пусти-
нята - към гибел,
когато просяк ще отхвърля моя дар
и собствените ми деца ще ме проклинат.

Не съм роден все още. Чуйте ме.
Не пускайте човекът-звяр или човекът, който мисли, че е бог,
да приближат до мене.

Не съм роден все още. Изпълнете ме
със сила - да устоя на тези, които ще поискат
да пресушат човечността ми, да ме направят автомат,
винт във някаква машина, предмет безличен, да
устоя, когато ще поискат на части да ме
раздробят или да почнат да ме духат
като трън нагоре и надолу, на-
горе и надолу, или като
вода, държана в ше-
па - да ме раз-
плискат.

Не ги оставяйте да ме превърнат в камък,
не ги оставяйте да ме разплискат.
Ако не можете да ме опазите -
убийте ме.

Музеи
Музеите предлагат, подир търчене и провиране сред автобуси,
подслон с централно отопление, с паркетни подове и саркофази.
Безмълвно, бързо се промъкваме под сводестите входове,
тъй както бръмбарът под тухлата, оставена безцелно на земята,
ще пролази.

Човекът стоплен, успокоен от тишината, която се излъчва
от разчетения шифър,
като пред огледало, пред шкафовете с грънци се изправя,
измерва себе си чрез чужд живот, издялан в мрамор,
представя си, че славата на Рим е неговата слава;
и върху челото му кротко ляга ореолът мъченически,
което е било съдба на други хора.

Когато след това на улицата пак излиза,
умът му сякаш е арена, по която паднали без ред са
не един умиращ гал, не един бледен като Кийтс поет.

Силфидите
Живот за ден: заведе своята любима на балет;
тъй като беше късоглед, самия той едва следеше
как бели фигури се движат в сивото пространство
и как вълни от музика
издуват бели корабни платна.

Длан върху длан, камбанен звън като далечен полъх,
цветя отляво и отдясно трептят, взаимно отразени,
ръце, издигнати високо, голи,
напудрени лица
се движат като водорасли в речен вир.

"Сега - помисли той - се носим, плуваме
без възраст, без весла -
за нас раздяла вече няма, отсега
ще ходиш в рокля от коприна бяла с червен корсаж
и валс дърветата над тебе ще танцуват."

Но музиката спря и балерините се поклониха пред завесата;
реката бе достигната до шлюзи - прибират се програмите -
и ние повече не можем да пътуваме с течението,
ако не искаме да влезем в шлюза
и да пропаднем.

Ожениха се - за да бъдат повече, по-дълго заедно,
но не успяха никога тъй заедно да бъдат, както в тая вечер -
резделяха ги сутрешният чай
и вечерният вестник,
децата и домашните разноски.

Понякога тя се събуждаше среднощ
и в равномерното му дишане намираше спокойствие,
но се запитваше къде е смисълът,
къде изтекоха водите на реката
и белите цветя къде отидоха.

Кабаре
След дамите разголени
стриптийза и коняка
оставаш с чувството,
че всеки нещо чака.

Угасват бавно лампите
и секват празните слова.
Тогава влиза Саломе и носи
поднос със нечия глава. 

Кристина
Започна всичко лесно -
със кубчета на пода
градяха пъстри кули
и щом се срутиха, те нови кули
издигаха до небосвода.

А куклата се казваше Кристина
с бельо от лъскава коприна.
Събличаш я и тя се смее,
обличаш я, тя пак се смее
без никаква причина.

Когато куклата се счупи
(отвънка не личи),
разбра, че цялата бе куха,
и жълтата глава бе куха
зад сините очи.
.  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .  .
Веднъж нощта прекара с дама,
отнякъде позната.
Дочу, че казва се Кристина
и в този миг видя Кристина
пак мъртва на земята.