при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

29 May 2013

Сесил Дей Луис

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Сесил Дей Луис (1904-1972) е роден в Балинроб, Ирландия, в семейство на свещеник. Още като студент в Оксфорд редактира сборника "Оксфордска поезия" (1927). Участвува в групата прогресивни поети от "оксфордската школа". В стиховете си от 30-те години Луес пропагандира реализма в поезията. Опълчва се против фашизма и възпява революцията. През 40-те години става по-консервативен и социалните мотиви започват за изчезват от стиховете му. След войната поезията му е подчертано интимна и пейзажна. През 1968 г. Луис е утвърден от кралицата за поет-лауреат.
Под псевдонима Николас Блейк той е написал много криминални романи и разкази.
Автор е на сборниците стихове: "От перата до желязото" (1931), "Магнитната планина" (1933), "Време да се танцува" (1935), "Пролози към смъртта" (1938), "Словото над всичко" (1943), "Италианско посещение" (1953), "Вратата" (1962), "Стаята" (1965).

Ела, любима
Ела, любима, и живей при мен,
сред мир и щедрост ще минава всеки ден,
ще си делим хляб, радост и постеля
и всичко, от случайна работа
което припечеля.

По доковете ще пренасям лакомства,
дошли през океана,
ти ще мечтаеш за дантелена премяна,
а вечер покрай мръсните канали
ще слушаме далечни мадригали.

А после твоето лице ще сбръчкат грижи,
крака подпухнали едва ще движиш,
ти не от носенето на коприни тежки ще си уморена
и хубостта ти - не от радост ще е похабена.

Гладът ще иска своя дял. Той просто
ще вземе всичко и ще ти остави само кости...
Ако от тези мои думи си пленена,
ела, любима, и живей при мене.

Цирков лъв
С бавно движещи се бутове, с лека котешка стъпка
гордите лъвове навлизат под купола,
подскачат и сядат на своите пиедестали -
мрачни като дикенсови чиновници.

Очите им са неподвижни. Само трепкащия мускул
и отегчения театрален рев
напомнят, че те някога са тичали буйно
по неутъпкани пътеки.

Сега минават с гъвкав скок през книжни обръчи -
по чужда воля и под плясък на камшик. По-късно
в клетките си ще разкъсат плячката,
доставена нарочно.

Уловен млад, дали ще може този звяр за показ
отново да мечтае за звезди, за разстояния
и гръмотевици?

Дали го стряскат нощем спомени -
за внезапно ужилване, за пресъхнала вада,
за нахален салон, за приближаващи ловци?

Върху посипани стърготини, не върху палеща пустиня
той шари напред и назад
зад преграда от железни сенки, които подсказват
волното въртение на слънцето и човешкото
насилие.

Вижте този абдикирал звяр, бивш цар
на всички зверове, как хапе нокти.
Не му достига вече нито злоба, нито даже отчаяние,
за да забие зъби във решетката.

Комитет
И тъй, отново комитетът се събра
и всички пак се приковаха в неговия
малко изменяем дневен ред,
започнаха да правят забележки
по въприетия подход,
да ги излагат с вещина, добита подир
дълъг опит.

Безспорно тези хора - и мъжете, и жените -
представляват
най-висши добродетели. Да вземам А.,
той своята почтеност носи, като че тя е
отличителния белег на шерифа;
Б. ползата навсякъде умее да открива;
В. знае фактите; Г. има редкия талант
тъй да тълкува фактите, че Догмата
да тържествува;
Д. е чаровен и стеснително настойчив;
E. пък е капчица киселина, самопровъзгласен
катализатор.
А председателят ни - той е цар
на процедурата, на ловкото боравене
с властта,
той дава вид, че следва другите,
когато всъщност сам ги води -
тъй както, впрочем, е необходимо,
защото иначе останалите биха го разкъсали
отдавна на парчета.
И все пак всички проявяват, макар и
по особен начин, обществен дух,
стремят се да намерят чрез своите ad hoc решения
отсъстващата, всемогъща директива.

А слънцето лениво по книжата ни
чертае и изтрива сенки на платанови листа.
Бръмчащите мухи, лъха на вятъра,
реката, плискаща с вълни брега,
сезоните, които си играят с цветовете,
годините, поели път на запад
по дългата еднопосочна улица -
те всичко туй дори не забелязват,
унесени в страстта си да разискват
за средствата, а не за целите.
Но кой ли свика заседанието
на несъвместимите?
Ще изработят ли те нещо положително
не само някакво компромисно решение?
Или, задачата изпълнили наполовина,
те заседанието ще отложат sine die?

Така че комитетът, както е привично,
постигна нов компромис -
ако "постигна" означава някакъв
съдбовен край.
(Дали пък е неблагосклонна
към компромиса съдбата,
когато той е, за добро или за лошо
венчавка на несъвместимости,
тъй както всяка друга.)

И всички станаха от масата,
понеже друга работа не бе
предвидена за днес,
а секретарката безмълвна написа протокола
и листовете подреди.
Но за кого ли? За окото
на по-високата инстанция?
Или пък - за печата на праха?
Или най-после, за да бъдат пръснати завинаги,
когато се разтворят дверите
и като вятър
нахлуе силен, нов живот?
А колкото до мен, аз съжалявам,
че пак един следобед пропилях
и мисля тъжно,
че навярно може да се каже нещо
и в полза на диктаторските методи -
аз, който ще прахосам и последните минути
на своя здрач в самоокайване,
че трябвало е да съм председател,
секретар,
и даже комитет, цял комитет,
съставен от един човек.