при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

1 June 2013

Стиви Смит

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Стиви Смит (1903-1971) е родена в Хъл, Йоркшир. На три години тя се преселва при леля си в Лондон, където усамотена прекарва целия си живот. В 1936 г. издава първата си книга "Роман върху жълта хартия". Следват стихосбирките "Всички сме щастливи" (1937), "Мамо, какво е човек" (1942), "Не махах с ръка, давех се" (1957).
Стиви Смит става особено популярна през 50-те години. С привидно наивния си стил тя засяга широк кръг от общочовешки теми. Критиката я сравнява с Емили Дикинсън и швейцарските поети-дадаисти от 1915 година.
В 1978 г. издателство "Пенгуин" отпечатва събраните й стихове с илюстрации от авторката.
 
Après la politique, la Haine des Bourbons

Граф Фландърс
е от гордост прояден.
Песът му Сандърс
е винаги гладен.

Доволни бяха тия двама,
а хората ядяха пръст и слама.

Жестоко беше времето
и хората жестоки,
когато хвърлиха граф Фландърс
от кулата висока.
Жестоко беше времето,
земята желязна,
когато кучето Сандърс почина от язва.

Не махах за поздрав, давех се

Никой не чу мъртвият,
а той лежеше и стенеше:
"Бях по-навътре, отколкото мислехте,
и не махах за поздрав, давех се."

Бедният, той толкова обичаше да се шегува
и сега е мъртъв.
"Навярно от студа сърцето му е спряло" -
казаха те.

"О, не, не, не, студено беше винаги
(мъртвият лежеше и стенеше),
аз цял живот бях все по-навътре
и не махах за поздрав, давех се."

Жалба

Нима не е красиво
да падне гръм и да умреш,
когато прекосяваш нивата,
и някой да се натъжи.

Но кой ли го е грижа
дали съм жива или мъртва?