при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

26 June 2013

Джордж Баркър

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Джордж Баркър е роден в Лоутън, Есекс, през 1913 година. Завършва политехническо училище и става университетски преподавател по английска литература. Живее и работи известно време в Япония и Съединените щати. Смята се за един от най-ярките поети от края на тридесетте години, който се вълнува от големите теми за любовта, страданието, чувството за трагическа вина.
Трудовете му включват: "Ридание и триумф" (1940), "Новини от света" (1950), "Истинската изповед на Джордж Баркър" (1950), "Видение за зверове и хора", "Мъртвата чайка" (1950).

Римско стихотворение III
(крило на врабче)

В градината имаше празен кафез.
И в него, за развлечение, бях окачил
лъжеориенталски птици, съшити
от стъкло, от книга и от станиол. Когато
вятърът понякога ги залюляваше, те жално писукаха.
Увиснали в скръбно отчаяние, те пееха
за нестанали неща, които и не можеха
да станат в изкуствения свят на клетката.
Тъжното цвърчене по липсващия им живот
напомняше надгробни стонове,
отронени от арфа. И в миг кафезът
се изпълваше с привидна жалба
по тяхното несъществуване.
Децата ги хранеха с цветя. Внезапен вихър -
и една от птиците умираше без звук,
превърната в отпадъци. Вратичката
бе винаги отворена, защото нямаше опасност
да излетят навън при своите чудати
превъплъщения, да кажем, в сойки или птици
и с по-крещящи цветове.
За мен играта беше прелестна, не питай
за децата. Тогава една сутрин
повярвай ми, не пиша за неща с космични измерения
или за събитие, което би смутило галите -
там, сгушено сред тия мними същества
като загубена душа, избрала да умре във Рим,
с горящо, втренчено око, с прекършени криле,
лежеше, приятелю Катул, мъничко врабче.
Преминало морета, свещени небеса,
където сигурно смъртта е непозната,
то сякаш бе отдало сетни сили
да долети до своята заветна цел.
И нямаше за него лек. Децата
носеха трохи, вода и сълзи
с надеждата, че могат да помогнат
на малкия уплашен, занемял летец.
И там, сред свойте богове, които свиреха
и стенеха при всеки полъх на ветрец
и махаха с книжни крила, като вятърни мелници,
послушно се кланяха и танцуваха
при всеки досег божествен на детския пръст -
там, в покой и мир, сред тия грозни идоли,
врабченцето умря. А колкото до мен,
аз вярвам, че това нищожно произшествие
ще се забрави. Аналогиите са банални.

В памет на Юрий Гагарин
При смъртта
на този нисичък човек
звездите хвърлиха
шепа
мрачни години;
луната се оттегли
в своята обикаляща
пещера на сенките
и малко си поплака;
кучето - Сириус,
подви опашка,
а Леонидите
полетяха с писък
като мишки
над Зодиака;
кръглооките духове
от семейството на нашите планети
изпълзяха от своите
ледени леговища
и се сгушиха уплашено;
прахът на кучето,
загинало в небето,
хукна да търси
своя господар - мъртвият
волен
в последния си волен полет.
Тогава смъртта каза:
"Отвеждам го
в моите селения,
за да не падне
сега и никога
дори и косъм
върху
човека или името

ЮРИЙ ГАГАРИН."