при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

2 July 2013

Джон Ленън

Из "Джон Ленън. Поезия. Проза. Интервюта.", Народна култура
Превод: Георги Рупчев, Калина Филипова, 1986


Луси под Свод с Диаманти
Ето те в лодка, ей там, по реката,
сред мандарини и мармаладни лъчи.
Някой те вика,
ти доста разлято отвръщаш -
едно момиче с калейдоскопни очи.
А над главата ти се издигат
зелени и жълти цветя.
Къде си, момиче със слънце в очите?
Виж, литва тя!
Луси под
Свод с
Диаманти!
Следвай я после по мост край фонтана,
дето омаяни хора ядат
сладки от ружов цвят.
Всеки се радва, когато се носиш
в цветята,
които тъй страшно високо растат.
На брега спират таксита от вестник,
чакат да те отведат.
Отзад се качвай, с главата
във облак -
и ти полетя!
Луси под
Свод с
Диаманти!

Да си представиш
Да си представиш рай че няма -
опитай, лесно е.
Че няма ад под нас,
над нас - единствено небе.
Да си представиш: всички хора
живеят с днешния си ден.

Да си представиш, че държави няма -
не е голям проблем.
Религии че няма,
че не убиваме, не мрем.
Да си представиш: всички хора
живота си живеят в мир.

Да си представиш собственост че няма -
дали ще можеш, брат?
Да си представиш братството човешко
без ненаситност и без глад.
Да си представиш: всички хора
че си споделят този свят.

Казвай ми, че съм мечтател -
ала не съм единствен аз.
Надявам се, светът ще е единен скоро
и ти ще тръгнеш с нас.

През вселената
Думи се изливат като безкраен дъжд в книжна чаша.
Плъзгат се и отминават, и изчезват
през вселената.
Басейни от скръб, вълни наслада
обливат моята разтворена същност,
обсебват ме и ме галят.

JAI GURU DEVA OM!

Нищо не променя моя свят.
Нищо не променя моя свят.
Нищо не променя моя свят.
Нищо не променя моя свят.

Фигури от разложена светлина танцуват край мен
като милиони очи.
Те ме зоват и зоват през вселената.
Помислите се извиват без цел
като неуморен вятър в пощенска кутия,
сляпо се мятат и се отправят на път
през вселената.

JAI GURU DEVA OM!

Нищо не променя моя свят.
Нищо не променя моя свят.
Нищо не променя моя свят.
Нищо не променя моя свят.

Кънтят смехове, земни сенки ехтят
през разтворения ми поглед,
подтикват ме и ме приканват.
Безгранична, безсмъртна любов сияе около мен
като милиони слънца
и ме зове, и зове
през вселената.

JAI GURU DEVA OM!

Нищо не променя моя свят.
Нищо не променя моя свят.
Нищо не променя моя свят.
Нищо не променя моя свят.

JAI GURU DEVA OM!

Бог
Бог е аршина,
с който да мерим
нашата горест.
Пак ще повторя:
Бог е аршина,
с който да мерим
нашата горест.
Не вярвам във магии,
не вярвам и във И-Дзин,
във Библията не вярвам,
не вярвам във Гледачки,
не вярвам и във Хитлер,
и във Исус не вярвам,
не вярвам и във Кенеди,
не вярвам и във Буда,
не вярвам и във мантри,
не вярвам и във Гита,
не вярвам и във Йога,
не вярвам във Кралете,
не вярвам и във Елвис,
не вярвам и във Цимерман,
не вярвам и във Бийтълс,
аз вярвам само в мен,
в Йоко и в мен.
Това е истина.

Сънят ни свърши -
какво да казвам?
Сънят ни свърши.
Вчера.
Аз бях тъкач на сънища,
но днес съм прероден,
аз бях и моржът,
днес само Джон е в мен,
и тъй, приятели,
ще продължава ден след ден.
Сънят се свърши.

Нощ след тежък ден
И беше нощ след тежък ден,
и аз работих като пес.
И беше нощ след тежък ден,
и като пън бих спал нощес.
Но щом дома се прибера,
щом ти към мене си добра,
ще се почувствам като Крез.
По цял ден не подгъвам крак,
работя като луд за теб,
но стига ми да чуя вечер как
ми казваш: "Сега пък всичко аз ще дам на теб!".
И за какво да хленча, щом,
когато ти си в моя дом,
разбираш колко съм щастлив.
Във къщи ли съм, аз съм тъй щастлив,
прегърнеш ли ме силно, разбирам че съм жив.
И беше нощ след тежък ден,
и аз работих като пес.
И беше нощ след тежък ден,
и като пън бих спал нощес.
Но щом дома се прибера,
щом ти към мене си добра,
ще се почувствам като Крез.
И за какво да хленча, щом,
когато ти си в моя дом,
разбираш колко съм щастлив.
Във къщи ли съм, аз съм тъй щастлив,
прегърнеш ли ме силно, разбирам че съм жив.

Човек от никъде
Той е никакъв човек
в свойта никаква земя,
прави някакъв проект
за никого.
Няма гледна точка той
и не знае де върви,
малко не прилича ли
на теб и мен?
Никакъв човече, чуй,
знаеш ли какво изпускаш,
никакъв човече, този свят
е подчинен на теб.
Сляп си колкото си щеш,
виждаш само онова,
което искаш.
Никакъв човече, можеш ли изобщо да ме видиш?
Е, недей се тревожи,
а спокойно поживей,
стой, додето някой друг
ти подаде ръка.
Няма гледна точка той
и не знае де върви,
малко не прилича ли
на теб и мен?
Никакъв човече, чуй,
знаеш ли какво изпускаш,
никакъв човече, този свят
е подчинен на теб.
Той е никакъв човек
в свойта никаква земя,
прави някакъв проект
за никого.

Ти ще караш моята кола
Питам: - Момиче, какво те влече?
Тя пък ми казва:
- Не виждаш ли, мойто момче?
Искам да стана прочута звезда от екрана,
но дотогава ще трябва ти нещо да станеш.
Ти колата ми ще караш, да,
утре аз ще съм звезда,
ти колата ми ще караш, да, а може
и да те обичам.
- При мен перспективите, викам й,
са добри!
- Прав си бе, взимай ги, все са пари,
ясно, разбирам, вземи се стегни,
после със мене ще видиш по-хубави дни.
Ти колата ми ще караш, да,
утре аз ще съм звезда,
ти колата ми ще караш, да, а може
и да те обичам.
Би-бийп, ммм, би-бийп, йе!
Ти колата ми ще караш, да,
утре аз ще съм звезда,
ти колата ми ще караш, да, а може
и да те обичам.
- Чакай, момчето ми, казва,
да ти разправя,
нямам си още кола, затова съм на зор,
но вече започвам -
намерих шофьор.
Ти колата ми ще караш, да,
утре аз ще съм звезда,
ти колата ми ще караш, да, а може
и да те обичам.
Би-бийп, ммм, би-бийп, йе!

Аз само си спя
Като се събуждам рано заран -
прас - главата, още се прозявам,
още съм в средата на съня си
и в кревата ме унася.
Ей, не ме разбуждай,
ей, не ме разбутвай,
остави ме, дето съм -
аз само си спя.
Мислят, че съм мързел - нищо чудно.
Аз пък мисля, че са луди.
И търчат навред със страшен устрем
да намерят нова глупост.
Бавно оглеждам света през стъклото -
просто така.
Лягам си и към тавана гледам,
чакам пак съня да ме поеме...
Ей, не ми разваляй дните,
тъй далеч оттук се скитам -
и най-подир
аз само си спя.
Бавно оглеждам света през стъклото -
просто така.
Като се събуждам рано заран -
прас - главата, още се прозявам,
още съм в средата на съня си
и в кревата ме унася.
Ей, не ме разбуждай,
ей, не ме разбутвай,
остави ме, дето съм -
аз само си спя.

Вечните Ягодови поляни
Отпусни се с мене -
отивам на Ягодовите поляни.
Нищо реално,
не ти се пречка нищо там.
Вечните Ягодови поляни.
Лесно живееш, затворил очи,
без да разбираш какво точно виждаш.
Трудно е да си личност,
но ще го уредим,
не се тревожа много за това.
Отпусни се с мене -
отивам на Ягодовите поляни.
Нищо реално,
не ти се пречка нищо там.
Вечните Ягодови поляни.
Там никой не ще ме смути,
ще е, както си е - хубаво или лошо.
Тъй е, додето привикнеш,
но много ми харесва тъй,
тъй мисля си, че не е зле.
Отпусни се с мене -
отивам на Ягодовите поляни.
Нищо реално,
не ти се пречка нищо там.
Вечните Ягодови поляни.
Винаги вярвай, че аз съм това,
макар и да знаеш, че знам, че съм сън.

Норвежка гора
Беше моя веднъж,
а всъщност - май
аз неин бях.
Тя взе ме у тях -
нали бе добра?
Норвежка гора.
Покани ме да поостана
и да поседя.
И аз се огледах, но
стол нямаше, да.
На килима седях,
време пилях
и вино лях.
Говорихме си,
а към един
тя рече - Да спим.
И каза, че сутрин работи,
избухна във смях,
а аз не работя, и казах
и в банята спах.
Събудих се сам,
птичката там
хвръкнала бе -
и огън стъкмих -
нека гори.
Норвежки гори.

Тя напуска дома
В сряда заран, към пет часа призори,
тя се измъкна от спалнята си,
само бележка оставя - дано обясни,
слиза към кухнята,
стиснала кърпичка в длан,
тихо отключва там задния вход,
крачка навън - и е на свобода!
Тя (Дадохме си живота за нея!)
напуска (Цял живот правихме жертви за нея!)
дома (Купихме всичко, което с пари се купува -
и край!)
Тя напуска дома, тя жива тук сама
дълги години. Бай-бай.

Таткото хърка, а майката по пеньоар
вдига писмото, оставено там,
спира се горе, пред стълбата,
и се разплаква, крещи на мъжа си:
"Татко, детенцето ни!
О, защо се държи с нас така,
как можа да направи това!"
Тя (За нас не сме мислили никога!)
напуска (За нас не сме и помислили!)
дома (Цял живот все за нея работим -
и край!)
Тя напуска дома, тя живя тук сама
дълги години. Бай-бай.

В петък заран, към девет, тя е далече
и на часа чака за срещата
с шофьора, с когото се запозна.
Тя (Какво толкова лошо й сторихме?)
напуска (Даже не знаехме, че е тъй!)
дома (Радост не можеш да купиш с пари -
и край!)
Най-съкровенното и непозволеното...
Тя напуска дома, тя живя тук сама
дълги години. Бай-бай.

Аз съм мухлен, мухлен мъж
Аз съм мухлен, мухлен мъж,
мухлен съм от край до край.
Аз съм мухлен, мухлен мъж,
а не ти се вярва май.
Мухлен е и моят крак,
а и моето очо,
срам ме е от танци, щото как...
Аз съм просто най-прост Джо.