при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

23 August 2013

Роджър Макгъф

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Роджър Макгъф е роден в Ливърпул през 1937 година. Завършва френска филология и география и няколко години е учител.
Автор е на романа "Фринк - живот в един ден" и стихосбирката "Лято с Моника". Написал е също така няколко едноактни пиеси, скечове в многоактната пиеса "Заданието". По своята сатиричност стиховете му напомнят поезията на американския поет Е. Е. Къмингз.

Мечта

В ъгъла на мойта спалня
порасна дърво,
щастливо дърво,
мое лично дърво.
Листата му бяха меки,
като плът.
И в клоните му птици пееха
стихове.
Тогава -
без предупреждение
двама мъже
с усмивки на съчувствие
и с брадви,
изковани от фалшиви извинения,
влязоха и отсякоха дървото.
Вчера
или онзи ден.
Мисля, че беше онзи ден.

Тенис
40                      на 0.
Двойка             на средна
възраст             играе
те                      нис.
Кога                  то
играта               свърши
и                        те
си отидат          вкъщи
мре                    жата
си                      остава
между                тях.

По време на пикник
От сутринта
до залез слънце,
опитвам се да ги запомня.
Но имената им са имена обикновени,
а идеалите им днес са бедрените кости,
които френските деца
възбудени измъкват от земята
по време на пикник.

Аутобан
Политиците 
(които купуват огромни автомобили,
с колела като панаирни въртележки)
имат нов план.
Ще затъкнат
очите ни
с валчести плочки,
ще напълнят
пъповете ни
с камъни,
ще ни натъпчат
с асфалт,
ще ни проснат
един до друг,
за да участваме по-активно
по пътя
към унищожението.

Има нещо тъжно
Има нещо тъжно
в чашата
с червило на ръба,
посочена и върната
на келнера с погнуса.

Като момичето
със заешка устна,
което
никой
не иска
да целуне.

Котка, кон и слънце

Котката ненавижда слънцето,
бяга от пътя му,
притичва
едва когато слънцето и сянката се срещнат.

Конят обича слънцето -
цял ден се грее,
пръхти
и бие с копита.

Слънцето обича конете,
но мрази котките.
Затова суши сеното
и нагорещява
ламарината на покривите.