при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

25 August 2013

Любомир Левчев

Из "Седемдесет и седем стихотворения", Издателство "Захарий Стоянов"
Автор: Любомир Левчев, 2012

Песен за Ф. Г. Лорка (1957)
Когато умра...
погребете ме с китара...

Къде е тая кървава Гренада?
Къде е твоят гроб?
Кого да питам?
Дали жребците,
дето цвилят
и рият пясъка с копита,
или орлите белобради
от върховете на Невада...

Далечна е,
далечна е Гренада!...
Небето синьо ли е там?
Зелени ли са миртите?...
Не знам.
Но ти нали загина за Гренада.
Нали там, гдето пеят сегедиля,
във тая пръст испанска са изгнили
на мои братя кървавите ризи.
Далечна е,
далечна е Гренада!
Но ти си близък!

Не търся твоя гроб, за да жалея.
На твоя гроб аз песен ще запея,
китара ще звъни
на весел строй.
И върху твоята надгробна плоча
една кама кастилска ще наточа
за следващия бой!

Позиция
Ний не сме съученици.
Нито конякът ни е направил приятели.
Залегнахме ний на една позиция -
там, гдето се сражават двата свята.
Светът на залязващите богове
контраатакува всеки ден.
Бързо като кръв
изтичат часове.
Колко е хубаво, че си до мен!
Благодаря ти
без поглед,
без думи.
Та ние дори не си знаем имената!
Затова
под писъка на куршумите
се назоваваме братя...

Но когато свърши това сражение,
нали ще погледнем
дълбоко в очите си!
Сигурно ще открием с удивление,
че те са съвсем различни.
Ти ще кажеш:
- Обичам тишината. -
А аз:
- Обичам джаз.
Ще се усмихнем на имената си.
И -
на добър час!...
И няма да е късно,
нито рано
за неизвестни ветрове,
за неизвестни птици...
Само убитите ще си останат
на една и съща позиция.


Песен за гръмоотводите
Колко често
не ви забелязвам!
Колко често
не ви подозираме!
Само слънцето, като залязва,
позлатява ваште рапири.
Но и този загадъчен пламък
просто смешно ще е да се мери
със неоновите реклами,
със модерните
дълги фенери.
Или с пейките
гдето съседките
коментират безкрайното вчера.
И с фонтаните
гдето кокетките
срещат новите си кавалери...

Но когато
небето
се свъси
и земята примре неподвижна,
и сърдитата буря разкъса
на стените плакатите книжни,
стават пейките смешно ненужни
и неонът позорно
трепери...
Само вие в магнитния ужас
и над всичко
стоите уверено.
Хрясне мълния върху платината.
После...
слънчев покой ще се ширне.
И изчезвате вий
всред комините,
все тъй горди
и неподозирани...

Недопустимост
Да те жадувам аз,
да те жадувам!
А ти все повече да се отдалечаваш.
И аз все повече да съм виновен...
Това е толкова недопустимо!
Защото все пак ти ще ме помилваш.
Главата ти ще падне на гърдите ти .
отсечена от меча на въздишките.
Ще се стопят китарите,
догдето
остане само оня звук,
наподобяващ
звънтежа на пружинено легло...
Това е толкова недопустимо!
Защото аз не съм готов да те загубя
като ключе от пощенска кутия
и като календарче с телефони.
Не съм готов!
Не съм готов!
Затуй минавам всяка вечер
под фосфорната тайна на прозореца
и под влудяващия стон на гълъби ревниви...
Минавам аз.
Минавам сам.
Недопустим като тъга.