при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

16 March 2014

Алън Дуган - За търсенето на образци

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Миглена Николчина, Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Реплика настрани

Ветрец под моста след обяд в неделя
повлича вестника прочетен
покрай момичешки крачета
в обувки черни и чорапи бели.

Подир молитвата за комикси е ред
и под товара библии децата
не тичат, лекичко вървят напред
от църква вкъщи. Посред сивотата

на вестници, на релси и стени
са цветни само техните червени
еднакви шапчици.
                               Върху войни,
убийства, болести, крушения
самотните им трезви стъпки правят
слова, които за неделя подобават.

Ниагарският водопад

Видяхме всичко. Видяхме магазините за сувенири
и носени върху мъглицата над водопада, бляскавите надписи,
предлагащи хотели да се любим в тях, цигари, да ги пушим,
и сувенири като доказателство; ще ви доставим всичко,
което пожелаете, и кърпи даже. Погнусата ни беше стилизирана
като поставка за обяви и си внушихме, че дори съчувствието ни
към грозните извънсезонни хора е изтъркано.
И все пак имаше го дивото и конвулсивно
удоволствие, хотелите, така подобни на складове или на щайги,
погубващите зрението светлини и дружното кикотене.
А водопадът си гърмеше, изпълнен с чувство за достойнство.

Из Хераклит

Материята е паралично треперене: земята
размества пластове, водата се разбива в нея и планетата
превърта дните в нощ. Дори в мига най-мъртъв
аз чувам надпреварата за по-изгодно място
и всяко нещо как със себе си се бори, за да може
да е борец. Това напрягане ли ги държи,
вихрушка вътрешна и болка? Ако усилие такова
изисква формата, ако стремежът към освобождение
така боли - да се взривим в покой! Но ето ме осъден
на форма, закрепен насред въртопа,
и трябва да се боря през порои от насилие
преди съня. И нека да съм в състояние да сътворявам
или усилвам светлините на нощта - тъй всички временни украси,
доколкото ми е възможно, на покоя да отдавам.

За търсенето на образци
Превод: Валентин Кръстев

Дърветата след време
би трябвало да правят нещо друго
освен да са дървета. Какво е то?
Аз самия съм един умиращ от глад
човек и жаден, жаден
край изворите им, но аз не мога да пия
от тяхната кал и слънчева светлина, за да оцелея.
Не разбирам тези внушителни духове,
които пият с месеци
от пръстта, ядат светлина
и после постят без вода в студа.
Те някак си издържат на това,
а как, ще ми кажат ботаниците.
Това "нещо друго" е, което ме вълнува,
затова често се връщам в гората.