при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

28 August 2013

Збигнев Херберт - Петимата

Превод: Валентин Кръстев

Петимата

1
Сутринта ги извеждат
на каменния двор
и ги изправят до стената
петима
двама много млади
другите на средна възраст
нищо повече
не може да се каже за тях

2
Когато взводът
прицелва пушките си
всичко изведнъж изниква
в ослепителната светлина
на очевидното
жълтата стена
студената синева
черната тел над стената
вместо хоризонт
това е мигът
в който петте сетива възстават
те биха избягали с радост
като плъхове от потъващ кораб
преди куршумът да достигне целта си
зрението да възприеме полета му
слухът ще запише стоманено шумолене
ноздрите ще се изпълнят с лютив дим
венчелистче от кръв ще погали небцето
осезанието ще се сгърчи и след това ще притихне
сега те лежат на земята
покрити до очите със сянка
взводът се отдалечава
копчетата, ремъците
и металните шлемове
се по-живи
от онези които лежат до стената

3
Това не го научих днес
знаех го от онзи ден
така че защо пишех
незначителни стихотворения за цветя
за какво ли са разговаряли петимата
в нощта преди разстрела
за пророчески сънища
за някоя лудория в публичен дом
за автомобилни части
за пътешествие по море
за това как когато имал пики
не трябвало да се издава
за това че водката е най-добра
след вино те боли главата
за момичета
за плодове
за живота
така човек може да използва в поезията
имена на гръцки пастири
може да се опита да улови цвета на утринното небе
да пише за любовта
както и
още веднъж
съвсем сериозно
да поднесе на предадения свят
една роза