при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

7 August 2013

Ейдриън Митчел

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Ейдриън Митчел е роден през 1932 година. Той е най-изтъкнатият поет на протеста в Англия и по своята ангажираност и темперамент прилича на американските битници от поколението на Гинсберг, Ферлингети и Корсо. Но както сочи критиката, между Митчел и битниците има съществени различия. Битниците са импровизатори, те реагират остро и грубо, ръководени от моментното си вдъхновение. В своя бунт и отрицание те са предимно индивидуалисти. Митчел се стреми да бъде повече социален поет, изразител на чувствата на по-голям кръг от хора. У него се долавя влияние от ранния Одън, от Брехт и не на последно място - от Маяковски.



Ейдриън Митчел, София, 1977


Ние трябва да говорим
вместо бедните,
вместо умопомрачените,
вместо умиращите от глад,
вместо борещите се за свобода,
вместо всички деца,
вместо всички хвърлени в затвора,
вместо престарелите,
вместо неродените, вместо мъртвите,
вместо животните и птиците,
вместо земята, водата и небето.


Това са наши братя и сестри. Всеки ден на някого от тях се присмиват. Те биват унищожавани, подтискани и убивани. Революцията, която би ги освободила, е още в самото начало. За да успее тази революция, тя трябва да е революция на съчувствието, която ще ни приближи към един мирен и по-малко груб свят.


За всеки, когото това засяга

Един ден истината ме прегази и ме смачка
и оттогава винаги вървя с такава крачка.
Затуй краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

Чух как будилникът до мен от блока се разплака,
но не намерих себе си и пак заспах във мрака.
Затуй ушите със сребро ми запушете,
краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

Затворя ли очи, навред аз виждам адски пламък
Вдълбал съм всички имена в адресника от камък
Затуй очите ми покрийте с масло,
ушите със сребро ми запушете,
краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

Мирише на горяло - ах, дано е само тоя
мой мозък, пълен с маргаритки, с мента и със соя.
Затуй носа ми затъкнете с чесън,
очите ми покрийте с масло,
ушите със сребро ми запушете,
краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

Где бяхте вий по време на престъплението?
На Кенотафа - в тинята на поклонението.
Затуй езика ми с уиски оковете,
носа ми затъкнете с чесън,
очите ми покрийте с масло,
ушите със сребро ми запушете,
краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

Вий бомби носите навред, а съвестта си - никъде.
Вий изкривявате човека, както си поискате.
Затуй натрийте кожата ми със жениу
езика ми със уиски оковете,
носа ми затъкнете с чесън,
очите ми покрийте с масло,
ушите със сребро ми запушете,
краката ми сложете в гипс,
разказвайте лъжи за Виетнам.

Норман Морисън

На 2 ноември 1965 г.
в разноцветните разномислещи
прекрасно Съединени ужасно Американски щати
Норман Морисън се самозапали
пред Пентагона.
Той бе на 31 години, беше квакер
и жена му (видяхме я разплакана на прегледа)
с трите му деца
продължава да живее без него, както знае.
Той направи това във Вашингтон, където всички можеха да го видят,

защото
други хора бяха запалвани
в тъмните ъгли на Виетнам, където никой не можеше да ги види.

Техните имена, възрасти, вероизповедания и чувства
не са отбелязани никъде.
Ето какво направи Норман Морисън.
Той се заля с петрол.
Той горя. Той се мъчи.
Той умря.
Ето какво направи той
в бялото сърце на Вашингтон,
където всички можеха да го видят.
Той просто си запали дрехите,
паспорта си, възрозовата си кожа,
облече се в нова кожа от пламък
и стана
виетнамец.

***
Аз обичам танцьори, които тропат.
Изтънчеността
подхожда на известни дървета, на някои птици,
на скъпи дукеси, на скъпи уличници.
Изтънчеността - тя е дребничко нещо,
необходимо на второразредните поети
и второразредните футболисти.
Но големите танцьори тропат, тропат буйно,
мъчейки се да запазят равновесието си на земното кълбо.
Тропат, за да бъдат сигурни, че то е още там,
тропат, за да му покажат, че танцуват.
Музиката пъшка и трещи край тях
и танцьорите са потни - те обичат да са потни.
Прелестните капки се търкалят по червената им кожа,
пръсват се във въздуха
като ноти на музика.
Аз обичам танцьори като теб, които се потят и тропат
и пропукват тавана, когато скочат.

Опитах, наистина опитах

Мрежести високоговорители надвикваха Флийт стрийт,
ехата им застигаха по Шу лейн
и Бувъри стрийт със следния призив:
ИЗМИЙ СЕ, ПОЕТЕ.
Размазани черни полицейски коли от Би-Би-Си
кръжаха край мен и тръбяха: ИЗМИЙ СЕ, ПОЕТЕ,
И НЕ ЗАБРАВЯЙ ЗА ПЪПА СИ.
Ушите ми бяха затъкнати с ароматизиран восък
и така аз не можах ИЗМИЙ отначало да чуя ИЗМИЙ
ИЗМИЙ ИЗМИЙ ИЗМИЙ СЕ,
понеже бях гол, а те бяха навлекли
бронирани с хром коли, а под колите - костюми от изкуствено
влакно,
а под костюмите - долни гащи с цепки във формата на буквата Y,
а под долните гащи - официални предпазители за слабините,
а под предпазителите за слабините - автоматични пистолети.

Аз послушно изтичах към гордостта на столицата -
Темза, това празнично шествие от живак -
и скочих от Уестминстърския мост.
Къпах се в получовешка кал,
удавена котка ми послужи за гъба,
пяна от перилни препарати - за гаргара.
Аз се гмурках, чувах грохота на електроцентралата и воплите
на градската канализация.
Мехурите на дъха ми експлодираха по кожата на водата,
със шлем от мъртви вестници изскочих
в ухаещия на петрол въздух.
Биг-Бен, часовника на Парламента, като теглилка-робот
напевно звънна: ИЗМИЙ СЕ, ПОЕТЕ.
И пременен в нечистотиите на Лондон, аз му изкрещях:
ПО МЕНЕ, БАТЕНЦЕ, КРЪВТА НА ТЕМЗА ТЕЧЕ
И ДРУГА БАНЯ НЕ ПРИЗНАВАМ ВЕЧЕ.

Либералният Христос дава интервю

Аз бих могъл да хода по водата,
но нямах още пълна застраховка.
Един прокажен изцерих и ето .
от Медицинския съюз призовка.

Аз проповед блестяща бих изнесъл,
но Планината май не ми хареса.
Нахранил бих сто хиляди човека,
но нямаше представител на Пресата.

Търговците във храма предвидливо
с полиция се бяха обградили.
Прекарал бих в пустинята година,
но биха ме от пенсия лишили.

И от водата бих направил вино,
но разрешително не ми се даде.
Умрял бих даже, разпнат върху кръста,
ама нали разбирате, така де...

Брадата си ще взема да обръсна,
косата си - и нея.
С бельо, бронирано срещу куршуми,
спокойно ще живея.
Че аз съм либералният Христос -
кръвта си аз на вятъра на лея.

Хайде всички

Един стар грандиозен танц люлее нацията.
Дрънкай парите си и си затваряй устата.
Той замества за нас копулацията.
Нарича се Буржоата.

Виж онова момиче с диамантени гривни.
Дрънкай парите си и си затваряй устата.
Едва ли ги има от раздаване на бюлетини -
играла е Буржоата.

Благодетелю, къде си бил с лъжицата?
Дрънкай парите си и си затваряй устата.
Облажи се сам, медал получи от кралицата.
За какво? - за Буржоата.

Певец ли е? Не.
Влюбен ли е? Не.
Буржоа ли е? О, да-а-а!

Друсай си ракетите под свода обетован.
Дрънкай парите си и си затваряй устата.
Някой страдал - е, та да не си виновен,
че си Буржоата?

Голф играя - значи, съществувам.
Дрънкай парите си и си затваряй устата.
Оглеждам се на четири, печеля и танцувам -
какво ли? - Буржоата.

Пет дена седмично се тръскаме в метрото.
Дрънкай парите си и си затваряй устата.
Като умрем, ще ни погребат в Борнмут -
нали сме Буржоата!