при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

8 August 2013

Силвия Плат

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Силвия Плат е родена в Бостон, САЩ, през 1932 година. Получава стипендия и завършва образованието си в Кеймбридж, Англия. Там се сближава и се омъжва за поета Тед Хюз. Живее в Англия до самоубийството си през 1963 година. Творчеството й се оформя под влияние на английската поезия и затова се смята повече за английска, отколкото за американска авторка. Поезията й е силно експресивна, метафорична и странна. Много критици я поставят наравно с Роберт Лоуел, като една от представителките на "изповедната" поезия. Както често се случва, интересът към поезията на Силвия Плат се засилва извънредно много след трагичната й смърт.

Кошерът

Поръчах тази дървена кутия,
квадратна като стол и много тежка.
Бих казала, че е ковчегът на джудже
или на някакво квадратно бебе,
ако не беше пълна с врява.

Заключена е моята кутия, опасна е,
но трябва тук, при мен да пренощува.
И странното е, че не мога да се отделя от нея.
Прозорци няма и не мога вътре да надникна.
Без изход е, една решетка само име.

Долепям до решетката око.
Ужасна тъмнина навява чувство
за хиляди протегнати ръце на африканци,
миниатюрни, смалени, за да влязат в кошера.
Чернеят в тъмното и гневно се катерят.

Как да ги пусна вън?
Най-много врявата ме ужасява,
неразбираемите срички.
Като че ли тълпа от римляни шуми,
тъй дребни поотделно, но, боже, заедно!...

Ухо надавам за яростния говор на латински.
Аз не съм Цезар.
Аз само си поръчах тази дървена кутия с маниаци,
които, ако искам, мога да отпратя
или да ги оставя да умрат, да не ги храня -
аз - собственицата.

Дали са много гладни?
Дали ще долетят до мен,
ако отворя заключалките и се отдръпна
и се превърна на дърво?
В градината жълтеят колонадите на цъфналите храсти
и се белеят фустите на разцъфтелите череши.

Възможно е да ме отминат без дори да забележат
костюма ми от лунна светлина и моя траурен воал.
Нали не давам мед,
с какво тогава ще ги привлека?
Не, аз ще бъде утре господ благ
и ще им върна свободата.
Кутията е само временна.

Край

Жената е достигнала до съвършенство.
Мъртвото й тяло е озарено от усмивка
на пълното осъществяване.
От гънката на тогата й струи
древногръцка илюзия за единство.

Босите й нозе сякаш казват:
"Далеч стигнахме и пътят свърши."
Мъртви деца, малки бели змии,
от двете й страни са се увили
около чашите за мляко, вече празни.

Тя ги е скрила в тялото си,
тъй както розата прибира листи,
когато застине градината
и аромат кърви
от сладкото, дълбоко гърло на нощно цвете.

Луната няма за какво да съжалява.
Отдавна е привикнала на всичко.
Прошумолява и се влачи подир нея
тъмнината