при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

20 September 2013

Боб Дилън

Из "Боб Дилън. Поети с китара.", изд. "Христо Г. Данов"
Подбор и превод:  Леда Милева, Николай Попов, Тома Спространов, 1984

Отговорът с вятъра се носи
Колко ли път човек трябва да мине,
за да стигне дела вдъхновени?
Гълъбите над колко води да преминат,
за да свият крила уморени?
Колко ли пъти ще трябва да литнат снаряди,
за да бъдат в цял свят забранени?
Отговорът с вятъра се носи,
с вятъра приятелю, лети.

Колко пъти ще трябва очи да издигаш,
за да видиш небето отгоре?
Колко чифта уши на човека са нужни
плач на болка да чуе в простора?
Колко пъти смъртта като срещнеш, ще знаеш,
че загиват в света много хора?
Отговорът с вятъра се носи,
с вятъра, приятелю, лети.

Колко години стои планината
неподвластна на океана?
Колко пъти нарочно глава ще обръщаш,
глух на всяка молба и закана?
Колко ли време ще чакат невинните
свобода да получат мечтана?
Отговорът с вятъра се носи,
с вятъра, приятелю, лети.

Страшен дъжд ще падне
Кажи къде беше, момче синеоко,
кажи къде беше, сине любим?
Бях, майко, край пет планини,
в дим обвити,
вървях и се влачих
по пътища криви,
шест тъжни гори прекосих
мълчаливо,
до седем замрели морета
достигнах,
осем хиляди мили
през гробища бродих
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Какво видя там, момче синеоко,
кажи ми какво видя, сине любим?
Видях младенец посред
глутница вълци,
видях път широк -
запустял и безлюден,
видях кръв да капе
от черни клонаци,
видях много хора
с топори кървящи
и стълбища бели
под мътна вода,
видях мъже яки,
но с езици откъснати,
видях как деца носят
пушки и саби
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.
Кажи какво чу там, момче синеоко,
кажи какво чу, сине любим?
Чух гръм да гърми
като предупреждение,
чух вълните, готови
да залеят света,
чух сто барабана как бият
тревога,
чух устни да шепнат,
без никой да слуша,
чух умиращ от глад и чух
присмех край него,
чух последната песен на поет
в мръсна яма,
чух тъжния вопъл на клоун
сред площада,
чух самотник да вика, че все пак
човек е,
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.
Кажи кого срещна, момче синеоко,
кажи кого срещна, сине любим?
Срещнах малко дете,
мъртво конче до него,
срещнах бял господин,
с черно куче вървеше,
срещнах руса девойка,
под дъгата я срещнах,
срещнах мъж, който беше
от любов наранен,
срещнах друг - с тежка рана -
наранен от омраза,
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.
Кажи ми сега, момче синеоко,
какво ще направиш ти, сине любим?
Преди да започне дъжда,
ще изляза
и ще ида в най-тъмната
страшна гора;
много хора там има,
а ръцете им - празни,
а водата им -
срещу затвор плесенясал,
дето ловко пазачът
лицето си крие;
а гладът - зъл и грозен -
убива душите;
цветът там е черен,
числото е нула.
Там аз ще говоря, ще викам високо,
та всички да чуят и да разберат.
После прав ще застана
върху океана,
песента си ще пея
до последния миг
и знам, че страшен, страшен, страшен,
и знам, че страшен дъжд ще падне.

Човек на улицата
Ще ви изпея песен проста
за стария човек до моста.
Намериха го в утрин хладна .
на улицата беше паднал.

Тълпа се сбра, напред се бута
и спира всеки за минута,
а той лежи на тротоара
с обувки вехти, в дреха стара.

Сърдито полицаят рече:
- Хей старче, я се вдигай вече!
Той с палка го удари леко,
но не помръдваше човекът.

С крак бутна го - окъсан цял.
- Колата! Този е умрял! -
нададе полицаят вик.
Отнесоха човека в миг.

Изпях ви тази песен проста
за стария човек до моста.
Намериха го в утрин хладна -
на улицата беше паднал.