при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

28 September 2013

Кнут Одегард - Прозорец, широко отворен

Из "Кнут Одегард. Прозорец, широко отворен", изд. "Жанет-45"
Превод:  Валентин Кръстев, 2012

Жени, които работят като продавачки в магазини

Днес е един от онези ясни
и студени декемврийски дни: новата
луна сияе като проблясващ корем над жените,
които работят в магазини - те са
на път към работата си под това сияние. Ранна
утрин е и сред тази плъзгаща се върволица от жени
в жълто-сивото сияние в снега е и работещата
в магазина за часовници.

Аз съм измислил тази жена,
която диша девет часа сред всички тези видове часовници,
тиктакащи часовникови механизми и махала, махащи насам-натам.
Такова нестабилно време, с такива неочаквани
промени и обрати в снеговалежа
и в температурата. Сега, докато тя отключва магазина,
в стихотворението завалява тихо сняг.
Наричам я Лизбет.

Всичко си е тук, мисли тя - Лизбет, - 
която работи в магазина за часовници: Всичко
съществуващо е тук. Ку-ку,
обажда се часовникът от стената,
когато влиза часовникарят

и тя може да излезе за една утринна цигара.
Измислям другите жени, които работят
в разни магазини: те излизат с лъскавите си черни дамски чанти
едновременно с Лизбет. Те са леко пълнички
и секси, и отварят лъскавите чанти; пръстите
с лакираните в черно нокти ровят за пакетите с цигари и
запалките. Времето, толкова непостоянно,
се влошава, докато те пушат вън, стискайки
цигарите си с тези щръкнали, копринено-изящни пръсти
и лакираните в черно нокти. Завалява
дъжд. Мокрите
цигари - ментолови, с петна
от скандално-розово червило върху филтъра.

Да, всичко си е тук - мисли си Лизбет,
хвърля неугасената угарка на тротоара
и влиза в магазина, - всичко.
Ку-ку, обажда се часовникът.

Има курдисани часовници
навсякъде където дишат
дробовете й; работата й
е да обслужва тук. Наближава Коледа и надвечер лепкавият сняг
се стапя върху пътното платно, където гумите
трошат с веригите леда над тъмната
материя; Лизбет върви по Главната
с червени кожени ботушки в кишата
към къщи.

Тъмната материя прониква в белотата
като някаква чуждоезична писменост, си мисли тя,
докато токчетата на ботушките й
се забиват в зейналите черни бездни под краката й.