Константин Павлов

Надпяване
(откъс)

Искам непосредствено преди
т о в а
за последен път да проверя гласа си,
искам да си приповторя мимиките,
искам в ловкостта на пръстите си да се уверя.

Престаравам се от обич
и от обич към вас.

Като оня гениален архитект,
който от симпатии към мъртвия
и от взискателност към себе си,
бавел, бавел
предварително платения
проект за гробница.
Мъртвецът обаче...
И така нататък.

Тема - к о т к а.
Чувство - н е ж н о с т т а:
(Аз ли не мога да бъда нежен!)

- Моята котка.
Бяла.
Синя от белота.
Синьо-бяла до върха на опашката.
Малък демон в бяла униформа.
Грация, изпълнена с престъпни намерения.
Мъркащо електричество.
А...

Стоп.

Нека темата остане с ъ щ а т а.
Чувството да бъде - смелостта:
(Слушайте звук на тръба!)

- Моята котка презира смъртта,
с котешки стъпки върви към смъртта.
И смъртта като плъх се отдръпва,
като гълъб гугука,
като врабче цвърчи.
Само че, Б...

(...само че двата близнака,
на Лос Бравос копелдаците,
Лос Бравос,
назоваван още Късата ръка -
две ангелчета с къси панталонки,
два архангела жестоки и чистосърдечни,
два миши отмъстителя, -
обесиха моята котка.)
- Ох, бялата котка,
синята от белотата,
синьо-бялата до върха на опашката.

Стига де! - чудесен повод за балада:
(Аз ли не мога да правя балади.)

- Моята котка презира смъртта,
но сега като мъртва стои.
Но на мъртва се само преструва.
Ох, до самата й муцунка
кацат врабчета, подскачат плъхове.
Моята котка така си стои.
Много време така ще стои.
Но...

...н о к о г а т о в н о щ б е з л у н н а
(време за убийства и угризения)
таткото излезе разкопчан
(повече навик, по-малко необходимост;
дървени налъми, нощница от лен)
на двора,
(алпинеум, олеандри, кипариси, езеро;
в алпинеума - картечница, автомати (6) и предавател;
в езерото - двойка лебеди, бири (6) за автоматите,
гумен крокодил)
тя т о г а в а............................................

Стоп.

Исках само да си проверя гласа,
исках да си преповторя мимиките,
исках в ловкостта на пръстите си да се уверя.
Добре съм.

Ето как от едно тематично разпяване
всички котки са вече безсмъртни,
равни по ранг на свещените Крави
и на Ибиса - също свещен.

- Защо възпяващ котките!
(Жесток въпрос.)

И:
- Защо? Защо!

Защото народът обича животните.
Затова!

И защото
една катеричка
търкаля борова шишарка
в гърлото ми.
Отдолу нагоре.
И отгоре надолу.
Затова!

Но понеже още не е моят ред,
да излезе, който му е ред.
И да запее.