при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

22 February 2014

Лерой Джоунс (Имаму Амири Барака)

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Договор
(за разрушаване и построяване отново на Патерсън)

Човешка плът, коли, катран, подземия в скалите,
звучи жестоката, брутална йерархия на капитала.
Триони изличават
музиката и чувствата ни. Разядена е и речта дори.
Явих се тук от кипналата кръв на мойте вени, от ледения страх
за смъртта на хората и на познанието, от леден страх за мен самия.
Жилетки романтични, одежди на смъртта
празни се ветреят, празни си издигат пръстите нагоре,
сърцата ни зачеркват, зашеметени в черна плът. Така
изкусни са лъжите им. О, колко съвършени, колко ловки
са глупавите негри! Високоговорителите се избират
помежду си,
не ще се довлекат до Тифани, не ще си смажат неръждаемите глави
в откритата наглост на безсърдечния закон на печалбата.

Не сте мои братя вие, дърти копелета, издъхващи
под сбръчканата кожа в износените
господарски смокинги. В критичните мигове на душата им
отеква соул-музиката на Кеб Калауей, която смятат, че ще ги спаси
от погледите ни. Зад последната спирка,

където не спира циркът. На опашката зад тълпите -
вулгарни звуци дишат и насилие към всеки,
когото срещнат по света. В бели меки шапки, убити,
те остават неми

пред онова, което белите роби направиха с бащите ни.
Те трупат безсловесност и се молят
в подножието на призрачни затвори да бъдат царе,
когато всичко е мълчание и всичко се превръща в камък,

когато даже глупавите плодове на мъжеството им
блестят от тежко злато
или от друг метал и те не могат да ги изядат.

Агония. Както сега

Живея в кожата на друг
и той ме мрази. От зениците му
надничам. Поглъщам вонята,
която вдишва той. И любя
жените му злочести.

В метала - две цепки, за да виждам слънцето.
Очите ми в тях се въртят.
Гори ме лъч в студенината. Корава плът
в мен се отърква - на мъж или жена
(без сянка, без глас и без мисъл).

Това е моята обвивка (плът,
чието оръжие е невинността).
Абстракция. Докосване (ни мое,
нито твое, ако ти си душата, която
оставих, ослепяла,
щом враговете моя труп изнесоха -
красив и будещ състрадание.

Навярно болка е, както сега, когато
цялата негова плът ме боли). Това е диагнозата.
Или е друга болка: както в деня, когато тя избяга
в пущинаците.
                         Или това е болката -
среброто мозъчно, като спирала вихрена,
към слънцето отлитнала, по-нависоко, отколкото
предците смятаха, че се намира богът. Или болката.
                                                                                        И другият:
Реалноста. (В неговите книги и пръстите му.)

Те са бледи, прежълтели цветя, които никога
не разцъфтяха красиво.) Реалност. Ти, изгубена душа,
ще промълвиш - това е красотата. Както е красиво
дървото, плавната река. Бялото слънце в мокрите ивици.

Или мъжете в бурята измръзнали. Екстаз. Душата или
плътта. Това е живата реалност. (Съблечени, изпосталели,
те камбанно пеят над моите пети.) Душата и
плътта са тъй уязвими. Където има готов отговор.
Където Бог е личност все пак.

Пронизва леден вихър тесните невиждащи очи. Плътта
е нажежен метал. И грее като дневното светило.
Това е любовта човешка. В нея аз живея. Скелет костелив,
когото различаваш само като думи или първични чувства.

Но то няма чувства. Не е горещо в любовта
като метал разпален.

То изгаря нещо в мен.
И го кара
да крещи.

Превел Красин Химирски