при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

19 March 2014

Гийом Аполинер - Зона

Из "Гийом Аполинер. Поезия"
Превели от френски Драгомир Петров, Кирил Кадийски
Народна култура, София 1984

Зона

Накрая ти си уморен от този древен свят

Овчарко Айфелова кула стадото на мостовете блее в утринния хлад

Отдавна ти живееш в римския и елинския свят

Дори автомобилите изглеждат древни в този град
Единствено религията не е стара
Религията проста като самолетните хангари

В Европа само ти християнство старост не усети
От всички европейци най-модерния сте Вие папа Пий X

А ти смутен от погледите на прозорците гориш от срам
Да влезеш и се изповядаш в празния прохладен храм
Четеш проспектите афишите запели с всички сили
Това е новата поезия на утрото а прозата във вестниците се е настанила
Човек за 25 сантима сред полицейски приключения ще се удави
Сред снимки на известни личности и хиляди обяви

Аз днес видях една красива улица но името й не запомних
От слънцето заляна ечеше тя като тръба огромна
Директори машинописки и работниците здрави
От понеделник сутринта до събота следобед по четири пъти преминават

Сирената простенва сутринта трикратно
Една камбана се разлайва бясно към обяд
Рекламите и фирмите по зданията натежали
Табелките обявите не спират крясъка си като папагали
Обичам красотата на тази улица индустриална
В Париж в квартала между улица Омон-Тьевил и авеню де Терн

И пак е улицата млада нищо че не си дете
Облечен в бяло и във синьо вървиш и майка ти до теб
Набожен си и най-големият от твоите приятели Рьоне Дализ
От литугиите и той е прехласнат е наблизо
Часът е девет синият фитил трепти излизате от спалнята на пръсти никой да не забележи

И цяла нощ се молите в параклисчето на колежа
А вечната прекрасна глъбина е като аметист
И славата пламтяща на Христос я прави все по-чиста
Това е лилията дето от грижите ни става по-прекрасна
Това е факелът червенокос и който никога не гасне
Това е бледият и розов син на майката от скръб превита

Това е многолистното дърво на всичките молитви
Това е точната везна на вечността и на честта
Това е шестолъчната звезда
Това е бог издъхнал в петък и възнесъл се в неделя
Това е сам Христос издигнал се в небето като авиатор горд
И подобрил световния рекорд

Око зеница на Христос
Ти двайсето око на вековете имаш сили ти
Превръщаш в птица този век като Исус да полети
А бездната гъмжи от дяволи проточват врат от нея
И казват подражава той на мага Симон от Юдея
Крещят щом прага на небето е престъпил да се казва и престъпник

В лазура ангели край хубавия акробат се къпят
Икар Енох Илия Аполон Тиански кръжат край първия в света аероплан
Отдръпват се понякога да сторят път на пратениците небесни

Святото причастие понесли
Но каца самолетът без крилата си да свие и тогава
Небето от стотици лястовици закипява
Долитат врани бухали соколи
От Африка фламинго ибиси и марабу се гонят в полет
И приказната птица Рок тревожила поети и водачи на кервани
Витае нокти вкопчила в Адамовия череп в първата глава
На хоризонта с крясък див криле орелът е разперил
Пристига малкото колибри от Америка
А от Китай дошли са дългите Пи-й това са птици еднокрили

И две по две летят телата си съединили
Накрая ето гълъбът светият дух с ескорта
На хубавата птица Лира и пауна многоок и горд
И Феникс огън който вечно се преражда

За миг покрива всичко със своите горещи сажди
Сирените побягнали от пролива опасен
Света огласят с блеенето си прекрасно
И всички Фениксът орелът птиците Пи-й за слава
с летящата машина се сродяват

Сега си сам в Париж понесен от тълпата оживена
Стадата автобуси преминават покрай теб с мучене
Любовните терзания се впиват в гърлото ти сякаш
По твоя път едва ли повече любов те чака
Ако живееше в далечно време може би монах би станал
Срамувате се днес да коленичите с молитва на уста

Надсмиваш се на себе си и като пламъците в ада твоят смях искри

Искрите на смеха с позлата живота ти покриха
И той виси като картина в мрачен стар музей където влизаш
Поняка за да погледаш по-отблизо

Днес ти си сам в Париж жените са с душа от кръв облята
Това бе и не бих желал да си го спомням в залеза на красотата

Обсипана с огньове Нотър Дам ме гледаше усърдно в Шартър
Сакре Кьор ме заливаше с кръвта си на Монмартър
Изгубвам сили думи сладостни дочуя ли неволно
Аз страдам от любов като от срамна болест
А образът обрекъл те на мъки разбил съня ти здрав
Е винаги наблизо винаги пред твоите очи минава

Сега си на брега на Средиземното море тук цялата година

Цъфтят горите с лимони и маслини
Разхождаш се с приятелите с лодка
Единият е от Ментон двамина са от Тюрбия а другият от Ница
И с ужас гледате към октоподите сред глъбините
А между водораслите минават риби с образите на Спасителя

Седиш пред кръчмата на сянка в едно предградие на Прага
Изпълнен си от щастие на масата ти роза свети
И ти я гледаш вместо да съчиняваш нещо в проза
Златен бръмбар спи в разкритото сърце на розата
Ти виждаш сянката си ужасен върху мозайката на "Свети Вит"
И страдаш че денят ти към залеза върви
На Лазар полуделия приличаш тръгнал е денят
Стрелките на часовника в еврейския квартал обратно се въртят
И ти назад поемаш през бавния живот назад
На Храдчани възлизаш и слушаш в тъмнината
Как в чешките таверни се леят песните и виното

И ето те в Марсилия сред планини от дини
И ето те в Кобленц в хотел Гигант
И ето те в Рим седиш под мушмула японска

И ето ти си в Амстердам с една девица тя е грозна но я намираш хубава и млада
Тя трябваше да се омъжи за един студент от Лайден

Отсядахте в хотелчето с латинско име "Кубикула Локанда"
Аз бях три дена в Амстердам и още три в Гуда

Ти си в Париж под следствие привлечен
Като престъпник който е тръгнал към затвора вече

И в радост и в несгоди аз пътувах непрестанно
Додето не открих измамите и възрастта
Ти страда от любов на двадесет ти страда и на тридесет години
Живеех като луд и тъй живота ми измина
Не смееш да погледнеш своите ръце и аз готов съм да заплача
За теб за тази дето я обичам и за всичко хвърляло те в ужас

През сълзи гледаш емигрантите с посърнали лица
Те вярват в бога молят се жените кърмят своите деца
Изпълват с миризмата си чакалнята на "Сен Лазар"
И всеки вярва в своята звезда като библейски цар
Надяват се богатство да натрупат в Аржентина
И подир всички изпитания да се завърнат в своята родина
Едно семейство носи червена пухена възглавница тъй както вие своето сърце

И нашите мечти като възглавницата са безплътни
Едни от емигрантите остават тука и живеят
На улица Екуф и улица Розие в бордеи
Излизат привечер на въздух минавал съм край тях
Те крачат бавно като пешки в шах
Предимно са евреи носят техните жени перуки
Седят до късно в полуздрача на свойте магазинчета бараки
Заставаш пред тезгяха на едно мизерно кафене
И гълташ пред очите на бедняците кафето разводнено

Заварва те нощта в един огромен ресторант

Не са жените лоши от живота те са изиграни
Най-грозната и тя отваря в душата на любовника си рана

Баща й е сержант на Джерси служи той със своя полк
Ръцете й не съм ги виждал но са груби и ожулени до болка
С безкрайна жалост ме изпълва напуканият й корем

Аз осквернявам днес устата си зарад дно момиче бедно с жалък смях
Ти пак си сам настъпва утрото млекарите дрънчат с бидоните по тротоара

Отива си нощта като мулатка
Безизразна Фердина Леа цялата загадка

Ти пиеш алкохола като живота ти парлив
Живота който досега като ракия си отпивал

Ти тръгваш към Отьой с крака подути отиваш да си легнеш при свойте идоли от Океания и от Гвинея
И идолът и той Христос е но от друга вяра друг изглежда
Христос неизвестен на смътни надежди

Сбогом Сбогом

Слънце с отрязан врат