при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

19 March 2014

Гийом Аполинер - I

Из "Гийом Аполинер. Поезия"
Превели от френски Драгомир Петров, Кирил Кадийски
Народна култура, София 1984


Хълмовете


[...]
Един кораб в пристана влезе
Тежък кораб обкичен цял
Но не открихме на него никой
Само красива млада жена
Там все още лежеше убита

Бях застанал веднъж да прося
Но ми дадоха само пламък
Чак до устните ме опали
Как да кажа благодаря ви
Факела кой ще угаси

В същност къде ли си ти любима
Кой всели се в самата теб
Само бездна за теб остана
Там където се хвърлих аз
Чак на тъмното мрачно дъно

Чувам стъпките ми се връщат
По пътеки където никой
Не е минавал стъпките чувам
Тихо стъпват през цялото време
Спрат и тръгнат ту бавни ту бързи

Зимен сезон ти брада си пусна
Сняг вали и тъгувам аз
Прекосих небето сияйно
Музика е живота там
И белотата те заслепява

Като мен привиквайте всички
С чудесата от мен възвестени
С добротата която ще властва
С мъките от които ще страдам
И пред бъдещето ще спрете

Само страдание и доброта
Ето корена на красотата
По-съвършена и от онази
От пропорциите родена
Пада сняг аз пламтя аз треперя

Седнал на масата аз описвам
Преживяното досега
Всичко което възпях по-горе
Е високо дърво сред вятър
Който къдриците отвява

Върху масата с плодове
Има цилиндър и ръкавици
Мъртви пред ябълките огромни
Дамата е превила врат
Пред кавалера който се тъпче

Балът в миналото летеше
Аз убих диригента после
За приятелите обелих
Портокал чийто сочен вкус
Е прекрасен бенгалски огън

Всички са мъртви хотелиерът
Нереално шампанско разлива
Но набъбващо като охлюв
Като мозъка на поет
Докато някаква роза пее

Робът гола сабя размахва
Като извор и като ручей
Всеки път когато тя падне
По една вселена разпорва
И изскача свят неизвестен

Зад волана сяда шофьорът
И когато по пътя дълъг
Всеки път на завоя свири
Пред очите му се открива
Една девствена още вселена

Трети номер това е жената
Тя изкачва се с асансьора
Винаги винаги се изкачва
И разлива се светлината
И лъчите я преобразяват

Но това са все малки тайни
Има други и по-дълбоки
Скоро ще се разкрият те
Ще ви разкъсат на сто парчета
С тайната си една и съща

Но плачи но плачи да плачем
И когато луната пълнее
И когато е само сърп
Ах плачи и плачи да плачем
Често над слънцето сме се смяли

Златни ръце днес държат живота
Да проникнем в златната тайна
Всичко е само жив пламък който
Се разлиства в божествена роза
И разпръсва замайващ мирис

В "Санте"

I
Преди в килията да вляза
Съблякоха ме гол почти
И глас злокобен ме преряза
Гийом приличаш вече ти

На Лазар слязъл в гроба тесен
И кой ще каже излезни
О сбогом сбогом моя песен
Живот предишен и жени

II
Как дали съм аз или е друг
        Да усетя
Аз петнайсети съм тук
        От десета

През стъклата слънцето тече
          С бодри сили
Стиховете ми чете
           И се хили

Скачат прашните лъчи до мрак
            А над мене
Чувам някой крачи пак
           С нетърпение

1909

Тази дама бе облякла
рокля от дамаска теменужна
с туника извезана със злато
и съставена от две парчета
върху рамото съединени

Без да спира ангелския танц на своите очи
тя се смееше о смееше се тя
с френския трицвет върху лицето
сини бяха й зениците зъбите бели а червени нейната уста

френския трицвет бе върху нейното лице

Тя бе с деколте - една окръжност
сресана а ла Рекамие
с хубави ръце разголени изцяло

Няма ли да чуем вече полунощен звън

Дамата облечена в дамаска теменужна
с туника извезана със злато
с деколте - една окръжност
своите къдрици бе повела
с панделката си от злато
и провлачваше обувчици със катарами

Тъй красива беше тя
че не би посмял да я обикнеш

Аз обичах страшните жени в големите квартали
дето всеки ден се раждат нови същества
от желязо бе кръвта им мозъкът им бе от пламък
Аз обичам сръчния народ обичам дето по машините работи

блясъкът и хубостта са само тяхна пяна
А жената беше толкова красива
че ме караше да се страхувам