при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

19 March 2014

Гийом Аполинер - III

Из "Гийом Аполинер. Поезия"
Превели от френски Драгомир Петров, Кирил Кадийски
Народна култура, София 1984

Има

Има кораб той отнесе моята любима
Има шест суджука но в небето на нощта която иде ти би казал
червейчета от които нощните звезди ще се родят
Има някъде една подводница на неприятеля която мрази моята любима
Има хиляди невръстни борчета но ги прекършиха шрапнелите край мен
Има някъде и пехотинец който се промъква ослепял сред газове които го душат
Има го това че скълцахме в червата на окопите си Ницше Кьолн и Гьоте без остатък
Има я скръбта ми по едно писмо което закъснява
Имам в чантата за карти снимките на моята любима
Има пленници които преминават и изглеждат неспокойни
Има цяла батарея и прислугата й край оръдията шета
Има там един вахмистър който иде в тръс по пътя със самотното дърво
Има казват и един шпионин който дебне тук невидим
като хоризонта подло в него преоблечен и изцяло с него слят

Имам бюста на любимата ми като лилия пред мен изправен
Има го и капитана който с безпокойство чака съобщения за Атлантика по безжичен телеграф
Има в полунощ войници дето бичат за ковчезите дъски
Има в Мексико жени които молят с викове високи царевица пред един кървящ Христос
Има Голфщром който носи благотворна топлина
Има там на два-три километра гробище от кръстове преляло
Има кръстове навсякъде където се обърнеш
Има плодове със сладост пълни върху кактусите из Алжир
Има ги ръцете гъвкави на моята любов
Има и една мастилница която бях направил в гилза
от петнайсет сантиметра но не разрешиха да я пратя
Има го седлото ми оставено в дъжда
Има и реки които няма срещу своето течение да тръгнат
Имам моята любов която сладко ме влече
Имаше един пленен германец който носеше картечницата си на рамо
Има на света мъже които нивга на война не са били
Има и индуси дето гледат удивени тези западни полета
Те с тъга си мислят за ония дето питат ще ги видят ли отново
Щото много надалеч отиде през сегашната война изкуството да си невидим


Червенокосата красавица

И ето ме пред вас човек изпълнен с разум
познаващ от живота и смъртта онуй което може живият да знае
изпитал в любовта и мъки и възторзи
успявал да наложи мнението си понякога
познаващ множество езици
и доста попътувал
видял войната в артилерията и пехотата
ранен в главата трапаниран с хлороформ
загубил най-добрите си приятели в ужасна битка
от старото и новото познавам колкото човек самичък може да познава
и без да ме е грижа за войната днес
за нас приятели и между нас
присъдата отсъждам в тази дълга препирня между традиция и откривателство
между реда и всяко приключение

С уста направени по образец на божиите вие
чиито устни са самият ред
бъдете снизходителни когато ни сравнявате
с онези дето бяха ред и съвършенство
нас търсещите приключения навред

Не сме ви неприятели
ний искаме да ви дарим владения широки и чудати
където всяка тайна се предлага като цвят на оня който иска да се наведе да я откъсне
огньове многобройни с цветове невиждани там има
видения неуловими и безбройни
които трябва да получат плът
Желаем да изследваме благата на огромната страна където се спотайва всеки кът
Там може да изгоним времето да го възвърнем да го спрем
смилете се над нас сражаващите се открай
по границите на безкрая и на утрешния ден
простете нашите заблуди
простете наште грехове

А ето че пристига лятото жестокия сезон
и младостта ми е умряла вече като пролетта
о слънце иде времето на разума горещ поклон
И чакам без да ща
за да последвам благородната и нежна форма със която ме омагьоса
приела я за да се слее с любовта
тя иде и ме тегли сякаш е окова а пък аз съм влюбен и пламтя
и с облика чаровен тя
е обожаваната ми червенокоса

Косата й е сякаш златна
красива мълния нееднократна
а пламъците й растат
във вехнещата чайна роза и димят

Но смейте се над мен
далечни и предимно близки хора
защото има толкова неща които
не смея да ви кажа толкова неща които
не ме оставяте да кажа
Смилете се над мен

Стихотворение

Той влезе
Седна
Дори не гледа пламъка червенокос
Догаря клечката
Излезе

Синчец

Младежо

Двадесетгодишен

Ти който толкова неща ужасни си видял

Какво за хората от твойто детство мислиш

Ти гледал си смъртта в очите стотици пъти но не познаваш живота

Дали

Познаваш

Доблестта и хитрините

Предай ти своето безстрашие

На тези дето ще пристигнат

След тебе

[...]

Има

Има малки мостчета невероятни
имаш моето сърце за теб туптящо
има и една жена на пътя тя е тъжна
има малък и красив котедж в една градина
има шест войника забавляващи се като луди
имаш моите очи които търсят твоето лице
има някаква горица малка и очарователна на оня хълм

опълченецът пикае докато преминем
има и един поет сънуващ малката си Лу
има там една изящна малка Лу в големия Париж
има батарея сред една гора
има и един овчар а той овцете си пасе
имаш ти живота ми принадлежи ти той
имам тази своя перодръжка със резервоар която тича тича

има там една завеса от тополи тънка тънка
имам целия си бивш живот и той добре премина
има тесни улици в Ментон където се обичахме ний с теб
има от Соспел едно момиченце което шиба своите другарчета
имам моя бич кавалерийски във торбата за овес
има и вагони върху релсите - белгийски
имам моята любов
имам целия живот
боготворя те

На

Линда
Илнда
Нилда
Индла
Индал
Лнида
Лндиа
Лндаи
Лидна
Лидан
Аднил
Данил
Надил
Налид
Дилан
Ланид
Ланди
Налди
Дални
Алнид
Алдин
Илдан


Орфей
На Пиер Варен

Звънят камбаните в Париж
Тъй както и преди войната
Все още плаче тоя грохнал свят
Тиктакането на будилника до мен
И
нека
дойдат
Той беше тъй спокоен и прекрасен
знамената
демократични
За антикварите чудесна стока
О
Шествия Подир
О подир войната
Врява
О Днес вече всичко е огромно
Фанфари И струва ми се че мирът
Ще бъде също тъй чудовищен като войната
Все още чувам аз камбаните
О време на тиранството
Демократично
Прекрасни времена когато трябва и едните
И другите да се обичат
И никой да не е обичан
И нищо подир себе си да не оставиш
И удоволствие на този свят да се направи
Ни много силно нито много слабо