при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

11 May 2014

Денис Енрайт

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Денис Енрайт е роден през 1920 година. Преподава литература в Египет, Япония и Тайланд. От 1960 до 1970 година е професор по английски език в Сингапурския университет. В последствие става директор на издателска фирма.
Автор е на книгите: "Мемоарите на професора-просяк" (1969), "Шекспир и учениците" (1970), "Човек е глава лук" (1972) и "Страшната ножица" (1973).

Министър-председател

Той бавно отбелязва имената
върху дългия списък -
все млади политически дейци.

Такъв бе някога и той.
Сега си мисли колко е презирал другите -
аполитичните,
възпитаните по английски,
студентите, наричани от него "бели мравки във кула от слонова кост".

Той всъщност неотдавна
измисли тази сполучлива фраза - "бели мравки".
И как ги мразеше. Те все се грижеха
за свойте лекции, есета и висока диплома!

Във наши дни е дреболия -
се казва той -
да бъдеш арестуван.

И спомня си с почуда,
че него, някак, ни веднъж
не са го арестували.

Той бавно отбелязва имената
върху списъка, по който ще ги арестуват.

Довечера, нали? Да,
между 2 и 4, когато пулсът бие бавно.
Все млади политически дейци
със жар и буйна кръв.
За миг
и свойто име сякаш вижда там.
"Червени мравки" - изсъсква той
и връчва списъка на чакащия полицай.

Рецитал

Когато Леверкюн [1] започна свойта реч,
изисканите господа и дами,
събрани там,
останаха безкрайно удивени.

Тогава някой се провикна:
"Поезия. Та ние слушаме поезия!"
И всички си отдъхнаха с облекчение.

Но не за дълго.
(Записа си приятелят на композитора.)
Уви, те не за дълго мислеха така.
Над тях се сипеха проклятия!

Ораторът се разгневи,
а публиката си отиде възмутена,
защото бе очаквала забавна вечер.

[1] Герой от романа "Доктор Фаустус" на Томас Ман.


Апокалипсис

"След новия Апокалипсис много малко оркестранти все още притежаваха своите инструменти. Почти нямаше музикант, който да разполага с приличен костюм. И все пак, в ранното лято на 1945 г. нежните трели на музиката отново се носеха във въздуха. Докато градът още димеше, сградите бяха обгорени и труповете миришеха, симфоничното трио ни дари с онази вечна и неумираща радост, която музиката винаги успява да създаде."
(Из немската туристическа брошура "Музи на брега на Шпрее")

Това успокоява и най-дивите съмнения.
Един Бах тежи повече от десет Белзени. И ако 200 000 души
останаха в Хирошима, новият роман
на еди-кой си бързо е изчерпан.
Появиха се неумиращи картини,
текстове се препечатваха,
възстановиха се обществените сгради,
хората пак се размножаваха.

След по-новия Апокалипсис много малко членове на оркестъра
все още притежаваха своите инструменти
(Много малко притежаваха въобще членове)
и костюмите им не бяха за пред публика.
Но докато градът още димеше и прочее,
симфоничното трио ни дари и прочее.

Цивилизацията се съхрани,
явиха се човеци с по три крака!
Наистина, по-късно левкемията накара цигуларите да млъкнат
и роялът се превърна в прах,
но остана флейтистът. И един е достатъчен.
Така че всичко пак върви. Всичко е наред.

Чучулигите-мамути, с по десет езика,
десетметровите щурци и слонските жаби
решиха, че човечето е безопасно,
не вдига шум край някогашната река.

Веднъж едно насекомо случайно го прегази.
Но инак всичко си върви. Остава вечната и неумиращата радост,
която музиката е доставяла и пак доставя.

Разглеждане на забележителности

Край дългата широка стена на храма
се простира голяма и подробна картина.

Главата на демон с раззината уста,
в устата - стая с насядали хора.

Зъбите са полираните колони на стаята,
езикът - червения килим на пода.

Върху стената на тази стая има картина.
Главата на демон с раззината уста.

Там някъде и ти си седнал.
Въображението, като очите втренчени

в стената, за щастие е много слабо,
за да изброи всички челюсти, през които трябва да преминем.

Без обида

Няма страна
с по-ефикасни служби за отпадъци.

За смет стандартни кофи
влизат направо във устата на голям цилиндър,
поставен на шаси със шест огромни колела.
В последния момент
на кофата капакът се повдига механично.
Тъй можеш да се отървеш дори от труп
и никой няма да те забележи.

Няма страна
с така безупречно поддържани
обществени клозети.
Блестящи, с аромат на борова гора
и с грохот на далечен Вагнер,
който отмива греховете ти.

Няма страна
с по-бързо идващи линейки.
Ти се оказваш легнал на носилка
преди шофьора, полицая, зяпачите
и собствениците на магазини
да се престанали да коментират.

Няма страна,
където погребалните услуги да са така изрядни.
Няколко пфенига на седмица,
в зависимост от възрастта,
ти гарантират съвсем прилично погребение.

Достатъчен е подписа ти върху формуляра
и после вноските да са редовни.

Няма страна
с по-ефикасни служби за отпадъци -
си мисля аз, -
докато ме отделят, обработват и подреждат,
докато ме избутват през вратата,
докато ме провождат по гладкия асфалт
и ме натикват във устата на голям цилиндър,
на който е написано "Луфтханза".