при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

24 May 2014

Е.Е. Къмингз - Някъде където не съм пътувал, с радост отвъд

някъде където не съм пътувал, с радост отвъд
е.е.къмингз, 1894 - 1962
превод: Богомил Господинов

някъде където не съм пътувал, с радост отвъд
всяко преживяване, очите ти имат своята тишина:
нещата които ме обгръщат са в твоите най-крехки жестове,
или в тези които не мога да докосна, защото са прекалено близо.

най-малкия ти поглед ме разтваря с лекота
макар че аз съм се затворил като пръсти,
ти ме разтваряш лист по лист както Пролетта разтваря
(майсторки докосваща, мистериозно) нейната първа роза

или ако желаеш да ме затвориш, аз и
моя живот ще се свием очарователно, внезапно,
както когато сърцето на това цвете си представя
снегът внимателно падащ навсякъде;

нищо на този свят което може да бъде разбрано не е равно
на силата на твоята напрегната крехкост: чиято повърхност
ме принуждава с цвета на своите местности,
изразяващи смърт и завинаги със всяко вдишване

(не зная какво е това в теб което затваря
и разтваря; само нещо в мен разбира че
гласът на твоите очи е по-дълбок от всички рози)
никой, дори дъждът, няма толкова малки ръце.


somewhere i have never travelled,gladly beyond
e.e.cummings, 1894 - 1962

somewhere i have never travelled,gladly beyond
any experience,your eyes have their silence:
in your most frail gesture are things which enclose me,
or which i cannot touch because they are too near

your slightest look easily will unclose me
though i have closed myself as fingers,
you open always petal by petal myself as Spring opens
(touching skilfully,mysteriously)her first rose

or if your wish be to close me, i and
my life will shut very beautifully ,suddenly,
as when the heart of this flower imagines
the snow carefully everywhere descending;

nothing which we are to perceive in this world equals
the power of your intense fragility:whose texture
compels me with the color of its countries,
rendering death and forever with each breathing

(i do not know what it is about you that closes
and opens;only something in me understands
the voice of your eyes is deeper than all roses)
nobody,not even the rain,has such small hands