при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

30 May 2014

Едуърд Люси-Смит

Из "Нощен дъжд", Народна култура
Подбор: Леда Милева, Николай Попов, 1980
Превод: Леда Милева, Николай Попов, Александър Шурбанов, 1980

Едуърд Люси-Смит е роден в Ямайка през 1933 година. Познат е като автор на книги върху живописта, преводач от френски, литературен критик и съставител на антологии - "Английската поезия след 1945 г.", "Научно-фантастична поезия", "Сатирична поезия" и др.

Пред една картина

Линията тръгва
и скита като лисица
на лов. Това петно
е като стъпка на птица.
А това напомня човек,
който уверено кръстосва
познатите пътеки
на своята градина.
Другото петно е също като звяр,
ранен в стомаха. Капки кръв
се стелят край плета.
И разумът върви по дирята.
Колко много са следите,
колко много стъпките
по заснежените поля.

Нощен дъжд

Дъждът вали и капките
като маниста могат да се преброят.
Дъждът руши нощта и камъка.
За него няма прегради.
Не знам дали пороят
не отнася и времето със себе си.
Или тове е време, направено
досущ като дъжда.
Треската ми пак се върна,
като ледена река.
Сега съм сам в леглото -
разтварям се. Плътта е
като мокрите торби,
забравени във мрака
на градината, които бавно
потъват в земята.

Тишината

Тишината - с радост
я поглъщаме, ядем я като хляб.
Тя никога не стига. Сега,
когато сме притихнали, желязото
се гърчи и звъни, ударило
в желязо; блъска се врата, дете
проплаква. Животът ни заобикаля.

Но запомни, че вътре
няма тишина. Стомахът
стене и ръмжи. Какъв
е този гръм и този призив,
напомнящ бой на барабан?
Това е твоята машина,
поела шумно път към тишината.