при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

8 June 2014

Грегъри Корсо

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Написано в навечерието на моя 32-ри рожден ден
(Тържествено, многозначително,
непосредствено стихотворение)

Аз съм на 32 години
и най-после изглеждам на толкова, ако не и на повече.
Харесва ли ви моето вече не момчешко лице?
Май е затлъстяло. А косата?
Престана да се къдри. Голям ли носът ми?
Устните са същите.
Очите? Ах, очите стават все по-хубави.
32 и неженен, без дете; тъжничко е без дете,
но има още много време.
Не върша вече глупости.
Навярно затова така наречените ми приятели шушукат:
"Съвсем се промени. Някога беснееше и нямаше равен на себе си."

Когато съм сериозен, чувствуват се неловко.
Да вървят тогава в цирка на Рейдио Сити.
32; видях цяла Европа, срещнах милиони хора;
за едни бях очарователен, за други противен.
Спомням си как изревах на миналата си годишнина:
"Нима ще трябва да се влача още цели 31 години."
Сега не мисля така.
Ще ми се да съм мъдър, с бяла коса, в просторен кабинет,
потънал в меко кресло край камина.
И тази година не откраднах нищо.
Вече 8 години нищичко не съм открадвал.
Престанах да крада.
Само лъжа от време на време
и съм безсрамен, но се срамувам, когато се случи да искам назаем пари.
32 години и четири изстрадани, истински смешни, тъжни, лоши и чудесни стихосбирки.
Човечеството ми дължи един милион долара.
Мисля си за тия странни 32 години.
Сякаш всичките са минали край мен.
Нямаше два пътя - да имаше,
знам, че щях да избера и двата.
Щастието също доста ми помогна.
А може би разковничето е в моята нескромна декларация:
"Тип като мен доказва, че съществува онова, което хората зоват душ"
Обичам поезията, защото ме кара да обичам, среща ме с живота.
От всички огньове, които умират в мен,
един пламти като слънцето;
той сигурно не ще превърне в ден живота ми,
дружбата ми с хората,
дóсега със обществото,
но неизменно ми нашепва, че душата има сянка.

Превод Николай Попов

Учело

Това е бойното поле където никой няма да загине и няма сенките на вълци да се умножават като снопове пшеничени околовръст те чакат да изгълтат края на сражението

Но няма мъртъвци да опнат хлабавите им стомаси и няма купища колосани коне да накървят очите им сияйни за да се ускори нахранването с трупове
Те предпочитат гладни да се мръщят с бесни езици но не и да се примирят че на това поле човек не ще загине

Няма да загинат те прегърнатите в схватка дъх срещу дъх очи срещу очи познати няма начин да загинат или да помръднат светлина не се процежда боздуган не смазва рамо все така коне се надтуптяват щит сияе срещу щит и всичко озвездява лъч от погледа зад шлем
ах колко трудно е да паднеш сред преплетените пики
И тези флагове! във гневен изблик на емблеми заличаващи небето
Струва ти се че е изрисувал свойте армии край най-студените реки
и е виждал редове железни черепи да пламват в мрака

Струва ти се че е невъзможно някой да умре
че устата на всеки воин е замък за песен
всеки железен юмрук е гонг на съня и млатило отеква в млатило като златни крясъци
о как мечтая да участвам в тази битка!
мъж сребърен на черен кон с червена хоругва и украсена спирално
пика да не умирам да бъда безкраен
златен принц от живописната война

Превод Владимир Левчев