при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

27 July 2014

Ан Секстън

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Когато мъжът прониква в жената

Когато мъжът
прониква в жената,
тъй както прибоят загризва брега
отново и отново,
и жената отваря уста от наслада,
и зъбите й блещукат
като азбуката,
появява се Словото, дои звезда,
а мъжът
вътре в жената
затяга възел,
тъй че никога
да не се разделят,
а жената
се покатерва в едно цвете,
дъвче стеблото му
и Словото се явява,
отприщва реките им.

Този мъж,
тази жена
с двойния си глад
се опитаха да проникнат
зад завесите на Бога
и успяха за кратко,
въпреки че Бог
във свойта извратеност
развързва възела.

След Аушвиц

Гняв,
черен като ченгел,
ме връхлита.
Всеки ден
всеки нацист
грабвал в 8 сутринта едно бебе
и си го изпържвал за закуска
на тиган.

А смъртта запя нехайно
и чопли калта под ноктите си.

Човекът е зло,
казвам на глас.
Човекът е цвете -
трябва да се изгори,
казвам на глас.
Човекът
е птица, пълна с кал,
казвам на глас.

А смъртта зяпа нехайно
и се почесва отзад.

Човекът с розовите пръстчета на краката,
с чудодейните си пръсти на ръцете
не е храм,
а барака,
казвам на глас.
Дано никога не надигне отново чашата чай.
Дани никога не напише книга.
Дано никога не си обуе обувката.
Дано никога не вдигне нагоре очи
в мека юлска нощ.
Никога. Никога. Никога. Никога. Никога.
Казвам на глас тия неща.

Моля Бога да не слуша.