при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

9 July 2014

У.С. Мъруин

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Миглена Николчина, Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Моите приятели

Моите приятели без щитове се движат по мишената
Късно е прозорците се чупят

Моите приятели без обувки си отиват
от това което са обичали
Скъбта върви сред тях като пожар сред своите
камбани
Моите приятели без часовници се завъртяват
по циферблата обръщат се
и се сбогуват

Моите приятели с подобните на ръкавици имена излитат
с голи ръце тъй както са живели
и никой тук не ги познава
Те именно венци поставят по крайпътни камъни
Техни са чашите които покрай кладенци намирате
и ги привързвате с вериги

Моите приятели седят безкраки до стената
и кимат на сакатия оркестър
По всички ордени ще прочетете Братство
Приятелят ми без очи е седнал на дъжда и се усмихва
с гнездо от сол в ръката си

Моите приятели без бащи без къщи чуват
врати които се отварят в мрака
с преддверия които известяват
Вижте как димът се връща у дома
Моите приятели и аз поделяме си
настоящето камбана восъчна във восъчна камбанария
това послание което съобщава
за снаряди този
глад заради самия глад и този бухал
в сърцето и ръцете
да молят и да ръкопляскат

Моите приятели без нищо го оставят
зад себе си в сандък
Моите приятели без ключове излизат от затворите си нощ е
поемат по един и същи път по който подминават
се взаимно и едно и също знаме те измислят в мрака
за пътя питат само часовите твърде горди за да дишат

На зазоряване звездите върху флага им ще се стопят

Водата ще покаже стъпките им и денят ще се издигне
подобно паметник на моите
приятели забравените

Шосето

Прекалено е огромно, за да може просто
един човек по него да върви. И сякаш то и пустотата
на този ден са всичко. Подтичва кученцето в такт
с топлинните вълни все по-надолу, все по-близко
до хоризонта, а на крачка даже то като че ли
не се отдалечава. Слънцето и всяка вещ
стоят изсечени в местата си, по всяко време
канавката се е простряла неизменна, пълна
с кости от всички видове, докато тананика
пустият въздух на спомена си за нещата,
оттук преминали. И знаците с огромните глави, с измършавелите
тела, които си танцуват порнографски танци в зноя,
без да помръдват от местата си,
и другите - с размер на къщи, обещаващи тъй много,
но вътре празни, със стена една-единствена,
която ти говори за места различни, дето
ще можеш да ядеш, да пиеш, да се къпеш, на креват
да си лежиш и да си слушаш музика, напълно в безопасност.
И ако се обърнеш, ще съгледаш, че е същото
назад, в обратната посока. Надеждата навярно
била е винаги единствено нозе и накъдето и да тръгне,
тя трябва да пристигне в пламъци.