при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

7 July 2014

Джеймс Мерил

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Стихотворение за хвърчилото

"Всичко това ми напомня за един странен човек -
продължи свещеникът, като се облегна назад
с чаша червено вино в ръка, - кой искал с птиците
да се сравнява, а това е трудна работа. Покатерил се
по едно хвърчило; по-късно открили палтото му
в друга част на страната, но човека го нямало."

Дъщерите му се изкикотиха. Разбраха, че поуката
се отнася до тях, защото предишната вечер
ги бяха хванали да се целуват под тънката нова луна.
След като изяде своята порция печен фазан,
баща им започна този половинчасов разказ
с невероятен край. Спря да си поеме дъх,

но преди да бе успял да им посочи опасностите,
вятърът духна свещите и луната започна да действа:
по краката им тръпки полазиха и те избягаха
при своите млади любими, които ги чакаха в нежната нощ
край малиновите храсти, и там се целуваха, целуваха,
сякаш искаха да избягат някъде далече с хвърчило.