при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

19 July 2014

Франк О'Хара

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Радио

Защо ми свириш тази музика печална
в събота привечер, когато, измъчен
и смъртно изтерзан, мечтая
за мъничко енергия от вечността? 
Цяла седмица пребит се влача от бюро на бюро в музея,
а ти разпиляваш сред своите болни
чудесата на Григ и на Онегер.
Та не съм ли и аз пострадал, след седмичния тред
нима Прокофиев не заслужих?

Ала имам утеха - платно от Де Коонинг -
в него грее оранжево легло,
каквото едва ли побира слухът.

Ода: Поздрав към френските поети негри

Като Уитман, мой велик предтеча, извиквам от брега 
на океана чуждоземни духове да оплодят деня ми,

гнева си не изливайте по бреговете ни, дърветата ни да растат
над океана, отразил във огледалото си цялото човечество,

и онзи, който е забравил танца върху лунната жарава,
нека се обади над блуждаещите пясъци и нека преживее ужаса на запада.

тук любовта е привилегия на политиците, да обичаш поезията
е преструвка, туй може и пристрастно да звучи,

но то е лирика, поевтинява лириката в славното ни време,
кумира ни са малодушните, а любовта ни е оклеветена,

засрамена от обичайните предпочитания на обществото,
за свойта сдържаност поетите заплащат със кръвта си или тя

престава да е кръв! потокът й могъщ като планински хребет се надига
и пропъжда чакалите, които грабят нашта страст и преданост,
Еме Сезер,
и ако нещо е случайно, в любовта различията си понасяме
във расата е поетичната емя на нашите усмивки,

под блатните слънца нагазваме към дълбините
на този дар - най-трудната взаимна връзка,

родена от природата ни, и нищо тъй не вдъхновява,
както любовта, която жадуваме върху замръзналия земен лик,

и хулите в прослава се превръщат, щом потомците ни разчетат посланието
на нашите сърца сред юношеските мансарди, дета стреляха по нас

или ни пречеха свободно да живеем, защото бяха твърде млади
да разберат какво ще им потрябва от празния мъчителен живот,

красотата на Америка не е в кул-джаза, ни в унищожените египетски герои,
а в мрака, който обитавам заедно със стерилните милиони,

очи в очи се ражда истината, превръща се стихът в твоя уста,
умирайки във черно-бяло, се борим за любовта, а не за себе си.

Превел Красин Химирски