при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

18 September 2014

Чарлз Коузли

Превод: Богомил Господинов

Роден през 1917 г. в Лонстън, Корнуол. Служил в Кралските военноморски сили. Дълги години преподава в родния си град. Работи като професионален писател от 1976 г. Получава Златния медал за поезия на Кралицата през 1967 г. Редактира антологии и пише стихотворения за деца.

Десет вида болнични посетители

1.
Първият влиза нарамил неоновата броня
На добродетелта.
Неспирно изстрелва универсални усмивки
По всеки присъстващ.
Тя сразява надеждата
В гърдите на болните,
Които тутакси осъзнават,
Че са неспособни да надмогнат
Чудовищното й доброжелателство.

Тя демонстрира такъв кураж
Пред лицето на човешката болка!

За щастие, не остава дълго.
Подир скоростното й пътуване през отделението
По подобие на разрушител от 30-те години
Развяващ флага си в Средиземноморието,
Тя се връща вкъщи за седмица
- А с повече късмет и за по-дълго -
Обгорена от жарта на своята достопочтеност.

2.
Вторият се появява, меланхолично перчене
На богословски краски;
Намъдря се наоколо като лешояд в добро здраве
Разнасяйки дълбокозамразена надежда.

Пациентите предпазливо се втренчват в него.
Повечето от тях, все още несигурни в същността
На рая, адския огън или вечната празнота
Играят на сигурно
Приемайки грижите му
С едва прикрита апатия
Освен един старец, който плаче
С наскоро подострена омраза.
"Омитай се! Омитай се!
Омитай... омитай... омитай... омитай
Се!
Само ти се
Омитай!"

3.
Третият ловко съсипа едва усмихващата се жертва
Като му разказа
Какво ново се случва с лобелиите
Колко котенца има котката
Как от покрива на килера падна плочка
И как никой не е посетил пациента за две седмици
Защото всички
Имали настинка и се страхували да не пренесат заразния грип
В болницата.
Очите на пациента
Се покриха с лед. Той не се интересува
От лобелиите, котката, плочката, грипа.
Болен на легло, на венозно хранене, лицето му
Сянката на новооткрит фараон,
Носещ скелета си извън кожата,
Обаче духовитостта му по-блестяща от запалена свещ
Той беше зает единствено с тук, със сега
И не държеше да разговаря
За нищо освен за сегашното си затруднение

Не е разрешено.

4.
Четвъртият се опитва да развесели
Застаряващата си майка с небрежни шеги
Заплашителни като отломки на снаряд.
"Скоро ще можеш да подскачаш наоколо
Като газела" казва той.
"Ще играеш във футболния отбор."
Невъзпрепятствана от гледката на килограми
Гипс, вериги, тежести,
Чифт смъртоносни патерици,
"Скоро ще играеш на прескочикобила", казва той.
"Ще изплуваш десет дължини на басейна."
На тези невероятни предсказания
Старата дума гледаше със страх
Към нейният болен, болен потомък
Мислейки си че той е откачил -

Което, уви, беше случая.

5.
Петият, гигант от нивите
С костюм миришещ на мляко и сено
С усилие премества ту единия волски крак
ту другия, сякаш за да избегне
Да уседне за постоянно в този антисептичен пейзаж.
Спорадично хвърля уплашен поглед
Настрани, сякаш се страхува от интимността
На която може да попадне, или че стените
Може внезапно се свият около него.

Носи цветя, които държи плътно между пръстите си
С размера и формата на банани,
Нежно целува врата на съпругата си
- Лекото докосване на детски устни -
После балансира, неподвижно, за половин час
Върху фин стол.

В края на посещението
Той остава без дъх,
Примигайки с облекчение, в безопасната светлина.

Той сякаш и не забелязва
сумрака.

6.
Шестият посетител говори малко,
Вдъхва увереност,
Усмихва се спокойно.
Не носи черен паспорт от грозде
Или виза от шоколад. Има люпило
От чисто пране.

Дискретно го подрежда
В шкафчето; търси още.
Говори тихо със Сестрата
Далеч от взора, далеч от слуха на пациента.
Пристига навреме като вълна.
Не остава през целия час.

Дори когато тя си отива
Пациентът все още я усеща;
Поощряващо
Присъствие.

7.
Седмият посетител
Мирише на кръчмарски лосион за бръснене.
Често намира приятеля си
Дълбоко заспал: дали в действителност или се преструва
никога не е ясно.

Той няма против; дебне в отделението
В търсене на второкласни неуважавани пациенти
Без посетители
Които се преструват че дремят
Или че четат вестници.

Той изучава безскрупулно природата
На всяко оплакване, под ръка винаги има
Някое разтворимо на вярата като
"Ах! Ще се чувстваш по-зле
Преди да се подобриш."

Пет минути преди звънецът да отбележи
Началото на посещенията, приятелят му отваря окото си будилник.
Посетителят проверява часовника си.
Пазарен ден. Патицата и Фазанът* ще бъде отворен.

Куражът трябва да се презареди.

8.
Осмият посетител изглежда несравнимо
По-изпаднал, болен и нездрав от всеки пациент.
Лицето му е луксозно сиво.

Зяпа с допотопните си очи
Сякаш идва от другия край
На времето.
Изглежда сякаш е станал от гроба
За да изнесе това представление.
Около него витае полъх на бели цветя;
Смачканият вид на едва използвано було.
Бавно подава на пациента
Кесия с бронирани
Домашни бисквити,
Крепка, животоспасяваща торта -
"За да я хапнете с чая си"
Или пък купа плодове така тежки
Че има опасност да счупят
Стъклените му пръсти.

Пациентът, окуражен до немай къде,
Му благодари с ентусиазъм, не за
Портокалите, бисквитите, тортата,
Но заради оздравителната гледка
На някого очевидно по-зле
От самия него. Той преодолява критичната точка;
Започва да се възстановява.

9.
Деветият посетител е животът.

10.
Десетият посетител
Обикновено не е наименован.



[1] Публичен дом и паметник на културата в Челтънхам, Глостършир.