при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

16 September 2014

Денис Енрайт - нови преводи

Превод: Богомил Господинов

Роден в Лимингтън, Уоруикшър, през 1920 година. Завършва образованието си в Кембридж. Преподава в продължение на 25 години, предимни в Изтока, след което работи в сферата на издаването в Лондон. Писал е критика, романи, правил е преводи на японска поезия и частична автобиография - "Мемоарите на просещия професор" (1969). Редактира "Оксфордската книга на смъртта" (1983).


Анекдот от ул. "Уилям IV-ти"

Влизайки в склада на издателството, чуждестранна млада дама
Пита за том XXIV-ти от Цялостното творчество на Фройд.

(Това, най-сетне, беше Азбучника, който насочва читателя
към изобилие от несъзнати нужди, които той инак би пренебрегнал.)

"Също така жадувам," продължи тя, протягайки елегантната си ръка,
"Изображение на Иисус Христос високо приблизително толкова."


Талвег

В средата на стремителното течение
Големият мъж се оплаква: "Толкова тежък и все пак толкова дребен -
Поставяш живота ми в смъртна опасност."

"Нищо чудно", отвръща детето
на раменете му. "Eто, че ти носиш света
заедно с всички негови грехове."

Другият спря. "Какво ще спечеля
с това? И докога ще се помни от хората?
По-мъдро е да те оставя тук, където стоя."

"Трябва да продължиш," отвръща детето.
Поне едно нещо то знае със сигурност.
"Аз не съм роден, за да се давя."

Другият въздъхна: светът трябва да продължи по пътя си
Така че е безсмислена размяната на реплики.
Той съсредоточи силите си срещу течението.


Бунтарят


Когато всички носят къса коса,
Бунтарят си пуска дълга.
Когато всички си пускат дълга коса,
Бунтарят се подстригва късо.
Когато всички говорят в час,
Бунтарят не обелва дума.
Когато никой не говори в час,
Бунтарят внася безредие.
Когато всички носят униформа,
Бунтарят носи фантастични дрехи,
Когато всички носят фантастични дрехи,
Бунтарят се облича въздържано.
В компанията на любители на кучетата
Бунтарят предявява предпочитание към котките.
В компанията на любителите на котки,
Бунтарят подхвърля добра дума за кучетата.
Когато всички възхваляват слънцето,
Бунтарят отбелязва нуждата от дъжд.
Когато всички се радват на дъжда,
Бунтарят съжалява, че липсва слънце.
Когато всички отиват на събиране,
Бунтарят остава вкъщи и чете книга
Когато всички остават вкъщи и четат книга,
Бунтарят отива на събиране.
Когато всички казват: да, моля!
Бунтарят казва: не, благодаря.
Когато всички казват: не, благодаря!
Бунтарят казва: да, моля!
Хубаво е, че има бунтари
Но може да не ти хареса да бъдеш един от тях.


Мечтаейки в шанхайския ресторант

Бих искал да бъда този възстар китайски господин.
Той носи златен часовник със златна верижка,
Но ризата му е без ръкав или вратовръзка.
Има късметлийски бенки по лицето, но не е обезобразен от сполука.
Жена му прилича на него, но все пак е красива.
Тя никога не е бинтовала краката или корема си*.
Някои от празнуващите деца изглежда са негови,
А други са му внуци;
Никое поколение не заплашва другото.
Той е любопитен за хората, без да иска да ги убеждава или извращава.
Храни се с удоволствие, а не със страст;
Пие, но не е пиян.
Доволен е от възрастта си, която винаги му е подхождала.
Когато обсъжда ястие с красивата сервитьорка,
Обсъжда ястието, а не сервитьорката.
Покривката на масата не е нито чиста до безразличие,
Нито толкова мръсна, че да показва липса на обноски.
Той предлага да плати сметката но знае че няма да му позволят.
Той се оттегля като човек, който не се вълнува дали е уважаван, защото е;
Негова дъщеря или внучка му отваря вратата
И той й благодари.
Беше удовлетворителна вечер. Утре
Ще бъде удовлетворителна сутрин. Измежду им той ще спи задоволително
Предполагам, че това е мирът на неговото време.*
Би било приятно да бъдеш този китайски господин.

[1] Практика на насилие към жените в Древен Китай, при която различни части от тялото им са нарочно деформирани, за да се спре растежа им.

[2] Алюзия към думите на Невил Чембърлейн през 1938 година, когато връщайки се от Мюнхен след среща с Хитлер, размахва документ гарантиращ "мирът на нашата ера".

[По време на четене, Енрайт отбелязва, "Може би е добре да спомена, че ресторантът не беше в Шанхай или в която и да било част на Китай, а в Сингапур."]