при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

21 September 2014

Освалдо Ламборгини

Превод: Смилян Тодоров

Освалдо Ламборгини е роден на 12 април, 1940 г. в Буенос Айрес. Авангардният поет, чиито редове следват често е наричан от съвременниците си е наричан луд, различен, убиец на поезията, а словото му е определяно като най-самобитното в литературата на Аржентина след Борхес. Умира на 18 ноември, 1985 г. в гр. Барселона.


В началото бе омразата ми към Аржентина...

В началото бе омразата ми към Аржентина.
След това, с вятъра в платната,

Като надрусан с гума,
Настървих се срещу Европа,
И нейните фашисти във сандали,
(По-малко Франция и Италия, които
Всичко, всичко озаряват)


Гибелта, един пуловер светъл...

1.
Гибелта, един пуловер светъл
със знакът на университета:
но,
гибелта не е вселенска.
Тя е изключително познание на същества
деликатно и неописуемо специални.
Аз съм този, който говореше вчера и точка.
Но сега е тишината:
"Тишината", казва той като затворник.
Пред лицето на една твърде населена самота
сирените се превръщат в камъни
и мъжете,
мъжете в ужасна гледка.

Така песента трепти в бездна от обещания.

Корабите още веднъж
и още веднъж писмата.
Кораби във водата, която пулсира
като най-силната струна на арфата.

Проницание!

Обичам те Елена,
познала моето невежество.
Остави ми арфата,
остави ми водата,
задушаването на този, който няма нищо и пее
за да засрами боговете.
В пиянството си всички леопарди
се захранват, хранят се с млякото на жена.
И жените широко отварят очите си.
(всичко е казано)
Лъжата: 
исках да я кажа.


2.
Но се спрях защото
(това защо!) нагазихме в речна вода,
мътна вода
която приканваше пияните търговци към окаяно бърборене
и към бременност - благородничките,
специалистки по активи и картини, и
нищо. Една от тях бе майка ми,
щастлива да ме срещне отново и аз щастлив,
че можех да и кажа: 'Там в морето
винаги чувствах монетата от твоята ръка върху главата си, твоята лекота,
обаче сега когато ме гледаш, тук в реката,
се разсъбличам от солта, от Едена на солта,
която е твоето тяло,
твоето тяло, което ме потапя”.

Пауза.
Дишам.

В скоби.

Защо лъжа?
Ако искам тялото ти да ме обгърне
като юнга съзерцаващ такелажа
и свличащ се върху палубата,
като невинен треперещ от страх.
И ти, съвършена, смееш се
и вървиш
вървиш през Буенос Айрес
без хули на уста,
без никога,
казвам никога
да изричаш:
'Тази отрепка баща ти'

3.
Завръщам се от морето и желая
с охота желая
с върха на пръстите си свикнали на струните
да ударя малоумното лице на баща ми.
Сияещ, той се обръща към мен,
за миг забравя великолепието на своите оръжия
и решава,
обявява
да не обявява
да отложи вечната последна война
(само за миг)
да ми каже само за миг
« Как си, как си и защо
като страхливец прекъсна пътуването си? »

« Истината е, татко, че съм хомосексуалист »

« Ами, сине, това
между мъжете няма значение. »

4.
Колко цветя в изсъхнало сърце!



На тези, на които всичко в живота им върви...

На тези, на които всичко в живота им върви
обаче нещо лошо им се случва, много лошо.
Биха искали да имат още повече. Те са самоубийци.
Направляват идеологията, чувствата,
имат сила, власт и пари
да проектират развалините,
и след като им провърви мислят се за неспособни, некадърници
да причиняват зло: това е неописуемо.
Векове на спекулации
възпроизвеждат същата заблуда.
Не се е намерил касапин, който да я кастрира.


Медицинските сестри, тези които знаят...

Медицинските сестри, тези, които знаят
казват за тях, че са неотразими.
Губили са много пъти
главата си ( и работното място)
заради тях.
-Лекарите също.
Провал в ежедневната професионална рутина:
има ‘нещо’ в мириса на лудите,
в изпарениятаq които телата им излъчват.
Луди: Те,
с нещото в плътта, с мирисът в плътта им,
чието електричество не може ей така да се премахне
нито думите.

Думите са последния опит
преди окончателната гибел.
Човек влизащ в клиниката с делириум
успява да заблуди всеки, мотаейки го със своите отговори.
‘Разбитите’ животи, внимание,
не заслужават нито възхвала, нито оплакване,
нито дори меланхолична
посмъртна ода.
В мига, в който лудата проговори,
другият получи световъртеж.

Предварителното разследване, което започна
това подобие на поезия ( дойде време!),
доведе до заключената врата на ексдоктора Грошен,
онзи изхвърленият от доброволческия корпус.
‘Всеки път ме прелъстяваха’ каза тя,
с изцапани пръсти,
‘и после ме оставяха на произвола на съдбата’.

- За една луда кучка или курва... – възкликнахме.
‘Не!’ отсече той
Съдба: Изгонване, той: изгоненият.
Медицината не се нуждае
вече
и няма нужда от
плацентните думи на лудите:
за тялото, което погубват,
намират цяла академия да се упражнява.

Какво?
Кой се упражнява и върху кого?
Вратата се отвори и мислите
на ексдоктора Грошен се изпариха.
‘Той ми изгори мозъка!’
Една жена с безжизнен поглед
и неясна усмивка
се провикна от прага.

Миризмата достига чак до тук
до края на нощта на белия замък,
или на ронливите сенки. До чудото
на изцелението.

Ще стана,
чудех се,
превръщам се в ‘луда’.
Ще мириша, може би,
по този начин и с този
мирис или по начина за който говорих,
Грошен ме моли
за още малко любов:
‘Още малко любов’
Питам го, от последна инстанция,
думата

свърши ли? доволен ли си Грошен?
бургиите на Бог са тук
и гирляндите
в такова количество
и такава красота
каквато никой подчинен
не би могъл да пусне в обръщение

тук се губи всякакъв страх от измама
има блестящи бижута и целогодишни извратеняци
семе от анасон,
гордостта на плацентата,
цял куп документи и един молив
японски
или ще чета,
за да стигна до отговора на загадката
или до изобретението на друга
в неразтворимата му замяна,
която огромна като замък принадлежи
на неизмеримо благородство,
неизмеримо
като
с какво ме намирисваш?
с носа със задника или с устата?


20 април 1889

На 20 април през 1889
в шест следобед се ражда Хитлер,
в шест и половина (не от суета:
мнозина още се прехласват
по точната дата на такива раждания)
вижда светлината в „Гастхов цум Помер”.
Всичко е спокойно, за момента.
Почти не плаче, и едва се мърда.
Той, който благодарение на страхливия полет на времето,
ще бъде владетел на Европа и Върховен Канцлер на Райха
е само едно тяло леко като перце,
уловен от една единствена мисъл -
тази за майка си, която вместо да отглежда и да се грижи
за малкото си отроче, омирисано на метанол,
предпочита да буйства срещу семето
на пропадналия си съпруг.
Моминското и име е Клара Пьолцл
с двадесет и три години по-млада от грозния
и невзрачен служител на Пощите:
Хитлер, Алоис, който я задушава,
не позволявайки й да говори с хората
и я бие aко се покаже с деколте.
Ще разбере ли жлъчният старец,
че сега всичко ще бъде различно
още преди Адолф да носи мустаци
живота си на страхливец
и ролята, която съдбата ще му отреди, без печат и пощенска марка?
Няма сега да правим стъпки напред,
Няма да изпреварваме това което предстои.

Светът е пренаселен
като театър с нечисти карикатури,
буквално претъпкан.
Това дете ще поразчисти малко земята:
Адолф бледият, досущ като твърдо сварено яйце.


***
Като опитен пешеходец
продължих да се разхождам.
Животът като зъбите се губи с лекота.
Продължих да претърсвам улиците и тези хотели
всичките еднакви
с малко дрога и много алкохол
отивайки при лекаря всеки път, когато можех,

показвайки желанието да се излекувам
без да лъжа никого, позьор.
Но обичам клиниките и болниците
прямите ръце на лекарите
лишени от ерос
и също калиграфията на рецептите.
Изпил техния лек
се завръщах към моя.
Всичко е толкова просто,
че ни кара дори малко да се засрамим.

...

„Ако не можеш да пишеш, не пиши. Бъди спокоен:
не лъжи”
Знам какво ви казвам. Разбирам
Има прекрасни поети,
четете ги;
така както не мога да излъжа никого.
така, така е трудно,
когато вие
ме карате да правя жабата да кряка.


От Алвеар до Фройд

Лудостта е втора младост
да не говорим за детството
(имах приятел...): 
като в шаха
окупирайки кабините
всички позиции са губещи: 
Бодлер беше по конкретен
говореше за непоправимото

Кожата се подмладява
истинско мляко от рози
любов в самота двойно по арийска
(Купидон всички ни ще погуби)
същинска девойка: 
даскал по рисуване
французин швейцарец
Аз се махам

Ако съм се върнал на това място е било само за момент
бившите ми колеги и поети ще знаят как да ми простят: 
дойдох да пуша цигара в стаята
и минавайки
да запиша един телефонен номер:
дивата едно време ме обичаше
а сега може да ми предложи само набожност
и
бъдете състрадателни
бих искал и аз да бъда набожен
Троя Елена - Елена

Троя: да се изкачиш в една мръсна война

Моята дума
–единствената–
може още да бъде пастир
и приеми я като догма
ламборгиански коан:
всичко е по-лесно отколкото си мислите
приятели: гравьор

Трябва да останем в близост до Херман: 
не заслужаваме друго

Хартц
( 11 ноември 1978)

Легенда:

Алвеар – Марсело Торквато Алвеар (1868-1942) основател на първата либерал-демократическа партия в Аржентина(UCR). Президент на страната (1922-1928). По-късно се присъединява в партия, в разрез с ценностите на (UCR) – партията Съюз на Антиперсоналистите обвързвайки се с по консвервативни идеи.

Херман – Херман Гарсия, писател и психоаналитик. Основава заедно с Ламборгини и Луис Гузман, и други аржентински интелектуалци списание ‘Литерал’, което излиза в Буенос Айрес (1973-1977).

Хартц – в много писма до приятели, всичко друго но не и гладни за фройдистката и лаканската психоанализа, Ламборгини обича да се подписва така. Понякога е използвал „Професор О. Ламборгини-Хартц” или „М. Бонапарт, жената с пенис”.