при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

15 September 2014

Роланд Флинт

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Стихотворение, което се нарича Джордж, понякога

Преди да умре, синът ми съчини такова стихотворение:

Имало едно момче
и то отишло на пазар
и си купило един шоколад
и го сложило в червения си джоб.

Аз казах: "Хубаво е, Итън, особено този червен джоб. А как 
го нарече?" - "Какво искаш да кажеш?", попита той.  "Повечето
стихотворения си имат имена", отвърнах. А той каза:
"Ами... Джордж."

Но когато ме чу да повтарям историята със стихотворението му
и как го е нарекъл, той добави: "А понякога го наричам Джак."

Това не беше най-хубавото му стихотворение. Като мен,
той не измисляше най-хубавите си стихотворения: Разхождахме 
се край закътания залив малко след разсъмване, черешите
цъфтяха, слънцето блестеше и цветовете се отразяваха в неподвижната

Виж, вода в дърветата.

Аз мислех, че ще мога да ти открадна заглавието, мое 
изгубено момче, за да бъда заедно с теб в твоето стихотворение.
Но разбрах, че това ще ме принуди да напиша друго
стихотворение, което не искам да пиша, което се нарича
Итън.

Превел Владимир Левчев