при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

15 September 2014

Лорънс Фърлингети

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Георги Белев, Георги Рупчев и колегия, 1989

Пес

Песът припка свободно по улицата
и вижда реалността
и нещата които вижда
са по-големи от него
и нещата които вижда
са неговата реалност
Пияници във входовете
Луни по дърветата
Песът пресича свободно улицата
и нещата които вижда
са по-малки от него
риба във вестникарска хартия
мравки в дупки
пилета по витрините на китайския квартал
главите им откъснати
Песът припка свободно по улицата
край локви и хлапета
котки и фасове
комарджийници и полицаи
Той не мрази ченгетата
Той просто няма нужда от тях
И ги отминава
И отминава закланите крави
закачени цели на куките
пред халите на Сан Франциско
Той по-скоро би хапнал крехко филе от крава
отколкото груб полицай
макар че и двете стават
И той минава край фабриката "Ромео Равиоли"
и край Коитс Тауър
и край конгресмена Дойл
Той се бои от Коитс Тауър
но не се бои от конгресмена Дойл
въпреки че всичко което чува е съвсем обезкуражаващо
съвсем потискащо
съвсем абсурдно
за един тъжен млад пес като него
за един сериозен пес като него
Но той си има свой свободен свят в който живее
има си бълхи които да яде
Няма да му сложат намордник
Конгресменът Дойл е просто още един
противопожарен кран
за него
Песът припка свободно по улицата
и има свой собствен кучешки живот да си живее
и да го обмисля
и да разсъждава върху него
като докосва вкусва и изпитва всичко
като проучва всичко
той няма полза да лъжесвидетелства
един съвсем реален реалист
с реален разказ който да разкаже
и реална опашка с която да го разкаже
реален жив
джавкащ
демократичен пес
зает с реална своя свободна инициатива
с нещо което има да каже относно онтологията
нещо да каже за реалността и как да я виждаме и как да я чуваме
с главата му килната настрани по уличните ъгли
сякаш ей сега ще го снимат за Виктор Рекърдс
ослушва се за Гласа на неговия господар
и прилича на жива въпросителна в огромния грамофон
на объркващото съществуване
с неговата прекрасна куха фуния
която винаги изглежда
като че ей сега ще излее
един Победоносен отговор
на всичко

Из "Кони Айланд на въображението"

1
В най-великите офорти на Гоя сякаш виждаме хората по тоя свят
точно в момента когато за първи път са назовани "многострадален род човешки"
На всяка страница те се гърчат в същинска ярост от злополучието
Едни връз други стенат под товара на пеленачета и щикове под циментови небеса
сред абстрактен пейзаж от поразени дървета
пречупени статуи прилепи криле и клюнове
хлъзгави клупове
трупове от кръвожадни петли
всички последни врякащи чудовища
от
"представата за края"
те са тъй отвратително истински като че ли все още съществуват

И съществуват

Само пейзажът е променен
Те още се точат в редици по пътищата
преследвани от легионери
лъжливи вятърни мелници и подлудени петли
Хората са същите само малко по-далеч от вкъщи
магистрали с по петдесет платна върху един бетонен континент
между угоднически реклами
изобразяващи имбецилни илюзии за щастие

На картината има по-малко талиги с осъдени
но повече осакатени граждани
в разноцветни коли
със странни номера
с мотори
които поглъщат Америка

6
Издигаха статуята
на свети Франциск
пред църквата
на свети Франциск
в град Сан Франциско
в една странична уличка
недалеч от булеварда където не пееха птици
и слънцето изгряваше навреме по обичайния си начин
и просто заблестя над статуята на свети Франциск
където не пееха птици
И мнозина стари италианци стояха наоколо
в малката странична уличка недалеч от булеварда
и гледаха към ловките работници които вдигат статуята
с верига с кран и с други инструменти
И мнозина млади репортери плътно закопчани
записваха словата на младия свещеник
подкрепящ тази статуя със всички свои аргументи
И през цялото време додето птиците не пееха никаква
"Оратория на страстите" на свети Франциск
додето зрящите се взираха все още нагоре към свети Франциск
протегнал ръце към птиците които там отсъстваха
една тъй висока и тъй чисто гола млада дева
с тъй дълги и тъй прави светлоруси коси
носеща само едно тъй малко птиче гнезденце
на най-живителното място вървеше след тълпата през цялото време
надолу и нагоре крачеше пред свети Франциск
със сведен поглед през цялото време и се пееше самичка

8
В Голдън Гейт Парк него ден вървеше мъж с жена си
през огромната ливада която беше ливадата на света
Той бе със зелени тиранти и носеше стара очукана флейта в едната ръка
а жена му държеше чепка грозде
и я поднасяше
поотделно
на различни катерички
като че ли всяка
беше малка шега

После двамата продължиха през огромната ливада
която беше ливадата на света и после
на същото тихо местенце където дърветата спяха
и сякаш чакаха именно тях от толкова време
двамата седнаха на тревата без да се поглеждат
и ядоха портокали
без да се поглеждат и хвърляха корите
в кошничка която навярно бяха донесли за тази цел
без да се поглеждат

И после
той съблече ризата и потника
но шапката остави нахлупена и без да каже нищо
заспа под нея
А жена му просто си седеше там и гледаше
как птиците прехвърчат
и се зоват
в притихналия въздух
сякаш се съмняваха в живота
или опитваха да си припомнят нещо забравено
Но най-накрая тя също полегна и просто си лежеше и гледаше в нищото
и докосваше старата флейта
на която не свиреше никой
и после спря поглед
на него
почти без изражение
само с такъв ужáсен вид
на страшно угнетение