при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

18 October 2014

Луис Симпсън

Превод: Богомил Господинов

Тази вечер знаменитият психиатър

Тази вечер знаменитият психиатър
Организира парти.
Има фигури от спортния свят
И момичета с телесен цвят
Пристигащи направо от театъра.

И много други звезди...
Евреинът изглежда сериозен
Съмнява се, винаги се съмнява, в либералната си грешка;
Негърът се смее
Три пъти като тромпет.

Съпругата на домакина влиза бавно.
Бедната жена!
Мисли си, че още е в Унгария
И се вкопчва в куките за плетене.
За нея времето минава бавно.

Музеят на Хуберт*

Когато бях млад и се мотаех
по Таймс Скуеър някоя събота
за да гледам филм с обществена значимост
напр. „Броненосецът Потьомкин“

подминавах Музеят на Хуберт и поглеждах образите
на Айк и Майк, Световно Известни Джуджета,
и Салу, Танцуващата със Змии,
и Принцеса Мари, Приматът с Човешки Мозък.

Днес, връщайки се назад, не тълпите
по стълбите са това, което помня -
"Чудо", отбелязва Ню Масис*, "на режисурата" -
нито щурма на Зимния дворец,

а тялото на Мъжът-крокодил,
и лицето на Ел Фузиладо,
който е "получил 8 куршума от стрелкови взвод
в трупа и главата и все пак оцелява!"


[1] водевилно цирково представление с бълхи от началото на 20 век на Таймс Скуеър в Ню Йорк
[2] най-популярното американско комунистическо издание от 1926 г. до 1948 г. (от англ. "New Masses")

Син на Романови

Това е Аврам, лютиерът,
единствения еврейски сержант
в армията на Царя.
Един ден поправяше виолончела
когато му извикаха: "Царят пристига,
всички навън за проверка!"
Когато Царят видя Аврам да марширува
с руснаци високи по седем фута,
каза, "Този мъж трябва да е гений.
Искам го във щаба."

Късметът се дава от Господ.
Съпруга трябва да си изнамериш сам.

Аврам се ожени за богата вдовица
която живееше в къща в Одеса.
Мястото беше изпълнено с музика...
Ясная Поляна с нудли.

Една нощ по средата на един концерт
чуха похлопване на вратата.
Аврам отвори. Беше просяк,
руснак, който бе благословен
от Бог - тоест беше луд.
И каза, "Аз съм родния син
на Великия Княз Николай."

И Аврам отвърна, "Яж.
Дължа услуга на твоя народ."
И продължи, "Съпругата ми се оплаква
че се нуждаем от човек който да отваря вратата."
Така Николай остана при тях с години.
Кой някога е чувал за евреи
със лакей?

После дойдоха германците. Представете си
сцената - стари хора
пазят багажа си,
а децата - на тях им е казано че това е просто игра,
но те не вярват.
Тогава германците казват, "Кой е този?"
посочвайки Николай,
"не прилича на евреин."
А той отговаря, "Аз съм родния син
на Великия Княз Николай."

Те разбраха че е слабоумен,
и го отведоха със останалите към смъртната камера.

"Можеше да си държи устата затворена,"
каза баба ми,
"но какво да очакваш.
Всички Романови бяха малко луди."

Преди поетичното четене
Композиция за Гласове, Холандско Банджо, Болна Флейта и Косъмен Барабан

1
Това е поетичното четене.
Това е човекът, който ще изнесе поетичното четене.
Той стои на улицата, на която вали дъжд,
С отворен куфар на покрива на автомобил по някаква причина
И дъждът се излива в куфара
Докато хората наоколо казват
"Ако беше дошъл в понеделник
Или вторник, или четвъртък,
Ако беше дошъл в сряда,
Или всеки друг ден
Щеше да имаш публика
Защото ние тук в Куинипак (Западен, по-точно Презрян Щатски У.*)
Имаме прекрасна публика за поетични четения."
През това време той беше затворил куфара си
И го беше поставил на задната седалка, която беше празна,
А на предната седят Сол Белоу,
Джеймс Болдуин и Чичо Руди и Фаня.
Те са изправени, не обръщат главите си, с поставени федори,
Защото те знаят къде отиват
A и ти би трябвало да знаеш, за да не те удостояват с отговор
Когато попиташ, "Къде по дяволите отива тази кола?"
При което, с отскок, тряскайки вратата,
Вземайки куфара ти съ себе си и твоя Единствено Наличен Ръкопис,
И оставяйки те да стоиш там,
Колата се изстрелва в бъдещето
Все още вали и нейната следа изчезва.
А един човек който още наблюдаваше
С яката на сакото си обърната наопаки, каза
"Ако беше дошъл в петък,
Събота или неделя,
Или ако беше дошъл в сряда
Или вторник, щеше да има публика.
Защото ние тук в Мадагаскар
И Университета на Загубените Каузи
Имаме чудесна публика за поетични четения."

2
Това е човекът, който ще те представи.
Той казва, "Можеш ли да ми кажеш имената
На книгите, които си написал.
И има ли нещо, което искаш да кажа?"

3
Това е дамата, която дава парти в твоя чест
След поетичното четене.
Тя казва, "Надявам се, че нямаш против, но
Внимателно подбрах гостите така че да няма
Никакви красиви, привлекателни, страстни млади жени,
На Викарият на Дънстейбъл ще дойде,
Дошъл е тук на обменни начела
Както и Калвинисткото Духовно Хорово Общество,
Всички членове на Работилницата за Поезия."

4
Това е човекът, който има да прави изявление.
Той казва, "Имам да кажа няколко неща.
Първо, преди да започне поетичното четене,
Ако напуснете сградата и вървите бързешком
Десет мили в обратна посока,
Ще чуете музикален и поетичен концерт
От Волфганг Амадеус Моцарт и Уилиям Шекспир.
Също, по време на паузата
Има време да хванете възнасянето
На Светците от Последните Дни на Деня на Страшния Съд.
Веднага след четенето,
Ако свиете вляво, покрай Комюните Билдинг,
И вървите седемнайсет мили,
Се сервират чай и малки парчета
гума в гимнастическия салон.
Миналата седмица изнесохме четене по Данте,
А седмицата преди това по Софокъл;
Следващата, Свети Франциск от Асиси ще се яви лично -
Но тази вечер, съм щастлив да представя
Мистър Уилоуби, който ще представи
Нашия гост, Мистър Джоунс."

5
Това беше поетичното четене.

[1] Университет

Шоколадови бонбони

Веднъж някакви хора посещавали Чехов.
Докато коментирали гения му,
Майсторът не го свъртало. Накрая
казал, "Обичате ли шоколадови бонбони?"

Те били изумени и безмълвни.
Той пък повторил въпроса,
при което една дама събрала кураж
и срамежливо измърморила, "Да."

"Кажи ми", каза той, накланяйки се напред,
светлина проблясваща през очилата му,
"какви точно? Лекият, сладък шоколад
или тъмният и горчив?"

Разговорът стана обичаен.
Заговориха за черешова плънка,
за бадеми и бразилски фъстъци.
Губейки задръжките си
започнаха да се прекъсват.
Защото хората може и да не знаят
какво мислят за политиката на Балканите
или по спорната тема за мъжете и жените,

но всеки има твърдо мнение
за вкуса на настъргания кокос.
Накрая някой заговори за бонбони с пълнеж от ликьор,
и всички, дори автора на Чичо Ваня,
загубиха ума и дума.

Когато си тръгваха той застана на вратата
и пое ръцете им.
В колата на връщане към Петерсбург
те се съгласиха че това бил
необичаен разговор.