при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

8 November 2014

Карлос Друмонд де Андраде

Подбор и превод от португалски: Румен Стоянов

Кое да е градче

Къщи след бананови растения
жени сред портокалови дръвчета
градина обич песен.

Мъж върви бавно.
Куче върви бавно.
Магаре върви бавно.

Бавно... гледат и прозорците.
Боже мили, тоя тъп живот.

Кадрил

Жоан обичаше Тереза, дето обичаше Раймундо,
дето обичаше Мария, дето обичаше Жоаким, дето обичаше Лили,
дето никого пък не обичаше.
Жоан отиде в САЩ, Тереза в манастир,
Раймундо умря при злополука, Мария остана леля,
Жоаким самоуби се, Лили взе за мъж Фернандеш Пинто,
дето не бе и влизал във историята.

Български анекдот

Имало едно време един цар естествоизпитател,
който ловувал хора.
Когато му рекли, че също тъй се ловят пеперуди, ластовици,
той много се уплашил
и намерил, че това е варварство.

Възторжено стихотворение

Какъв е тоя шум по стълбището?
Любовта свършва
мъжът затвори вратата
и се обеси със завесата.

Какъв е тоя шум по стълбището?
Гиомар очи затули
и гръмливо се изсекна.
Месечината е неподвижна из паниците
и металът лъщи в бюфета.

Какъв е тоя шум по стълбището?
Вода капе от крана,
недоловимо вайка се
човек, изгубил на комар
докато духовата музика
тон снижава ли, снижава.

Какъв е тоя шум по стълбището?
Девственицата с тромбон,
детото с барабан,
епископът със кречетало
и някой заглушаващ оня шумол,
който блика от моето сърце.

Насред пътя

Насред пътя имаше камък
имаше камък насред пътя
имаше камък
насред пътя имаше камък.
Никога не ще забравя това събитие
в живота на тъй уморените ми зеници.
Никога не ще забравя че насред пътя
имаше камък
имаше камък насред пътя
насред пътя имаше камък.

Не се убивай

Карлос, успокой се, любовта
е което виждаш:
днес целуваш, утре не целуваш,
вдругиден е неделя,
в понеделника не знае никой
какво ще бъде.

Безполезно е да се противиш
или самоубиеш.
Не се убивай, о, не се убивай,
запази се цял
за сватбата, която никой я не знае
кога ще дойде,
ако дойде.

Любовта, Карлос, земно чедо,
нощта прекара в теб
и повторенията й се въздигнаха,
там вътре един неизказуем шум,
молитви,
светци, които се прекръстват,
обяви за най-добър сапун,
шум, който никой не разбира
от какво и за какво е.

Междувременно ти крачиш
печален и отвесен.
Ти си палмата, викът,
който никой не дочу в театъра
и всички светлини угаснаха.
Любовта на тъмно не, на светло
винаги е тъжна, чедо мое Карлос,
ала никому не казвай нищо,
никой го не знае нито ще узнае.

Жозе

Ами сега, Жозе?
Веселбата свърши,
токът угасна,
народът изчезна,
нощта застудя,
ами сега, Жозе?
ами сега, ти,
дето си безимен,
дето биеш глума с други,
дето пишеш стихове,
обичаш, роптаеш?
ами сега, Жозе?

Нямаш жена,
нямаш дар слово,
нямаш и обич,
вече не може да пиеш,
вече не може да пушиш,
да плюеш вече не може,
нощта застудя,
денят не дойде,
трамваят не дойде,
усмивката не дойде,
не дойде мечтата
и всичко свърши,
и всичко избяга,
и всичко мухляса,
ами сега, Жозе?

Ами сега, Жозе?
Твоите благи думи,
твоят трескав миг,
твоят пост и лакомия,
твоята библиотека,
твоята златодобивна жила.
твоят костюм от стъкло,
твоята несносност,
твоята омраза - ами сега?

С ключа в ръка
искаш да отключиш вратата
няма врата;
искаш да умреш в морето -
морето пресъхна;
искаш да идеш в Минаш -
вече няма Минаш.
Жозе, ами сега?

Да беше викнал,
да беше изстенал,
виенски валс
да беше изсвирил,
да беше заспал,
да беше капнал,
да беше умрял...
Но ти не умираш,
корав си, Жозе!

Сам в тъмнината
като диво животно,
без теогония,
без гола стена
да се облегнеш,
без вран кон
да препуснеш,
ти крачиш, Жозе!
Жозе, накъде?