при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

23 November 2014

Патриша Биър

Превод: Богомил Господинов

Дилема

Прочетох за будисткия монах.
Когато седем разбойника се промъкнали тихо зад дърветата
За да го убият той изкрещял толкова силно
Че го чули бизнесмени чак
в Пекин на 20 мили разстояние.
Трябва да му се възхитим.

Но колко е удобно
Да видиш Кралицата в плоски исторически пиеси
Да си закрепва косата с топлийка, да поблагодари на дамите си,
Да прости на всички и да си отиде
Само с един кос поглед
Към мъжът със секирата.

Кой от тях двамата трябва да бъда?

Да се хвърлиш в бездната

Децата не си задават правилните
въпроси, или поне така си мислят
Далеч по-късно. Не мисля, че трябваше
да се чудя кой е Курций* и защо
се е хвърлил и с какви последствия.
Мързелът и знаейки че картината
Не е урок по история, ме оневиняваха.
Прости ми веднага. Но защо не си казах:
Човек, който изправя щит срещу нищото
Е луд, нали? Човек, който изпуска юздите
Сякаш конят няма нужда от водач посред полет,
Няма чувство за отговорност.
Кон, който навежда главата си, а надига задницата си
Като куче опитващо се да изглежда безобидно,
Отчаяно ли е? Трябва ли героят да носи
Лицето на артиста без очилата му?

Това което видях бе блясък върху боя,
Нещо вътре в рамка в което да се пулиш,
Изкуство. Никога не съм се изсмивала
на Хейдън*, както много други направиха.
Просто стоях там, добре узряла за възрастта си
завързана, с омотани очи, със запушена уста,
също така близо до пропаст, но много далеч от хвърляне.
Бих предпочела да отговоря на майка си час по-скоро.


[1] Марк Курций e римски войник от стария патрицийски сабински род Курции, който според легендата се саможертвува, за да спаси Рим. Той се хвърля с кон и оръжие в бездна, която се е отворила в средата на Римския форум и не може да се запълни с нищо. Авгурите смятали, че на мястото трябва да се пожертва нещото, от което най-много зависи силата на Рим. Марк Курций решил, че отговора на загадката е "смелостта на римския войник". Мястото на случката е наречено по-късно на негово име „Лакус Курций“ (Lacus Curtius).

[2] Бенджамин Хейдън е английски художник от 19 век, който е известен с мащабните си исторически картини, както и с това, че лежи в затвора за дългове и по-късно слага край на живота си в изблик на отчаяние.


Пощальонът ударен от гръмотевица

Той беше най-добрият пощальон,
който съм имала. Онова лято в Европа
Дойде и си отиде
В стихиен гръмотевичен дъжд.
Украсените му с пискюли рамене носеха
Повече лоши дни отколкото можеше да брои
Докато той не навлезе в последната буря на планините.

Ти, за който пощальон
Означава триъгълна шапка в музей
Или непринуден
Анекдот, съжали този
Изпепелен за сметка на господаря далеч от дома
Видял всяка гледка
Но никога някой ударен от гръмотевица.


Поема за рожден ден от Венеция

От този люлеещ се град,
Късмет. Червени чушки се поклащат по канала,
Червени ленти по шапки.

Навсякъде е разплискано свещено
злато, сякаш първия Влъхва
е разкъсал кесиите си.

Тук всеки принадлежи,
Чувства се удома си. В много горещ следобед
призрак се прозина.

Попадаме на
Двама далечни познати от NW3*
сгушили се в Белини*.

Както обикновено хитроумия.
Тази година са бляскави йо-йота,
Площад пълен със светулки.

През вековете
Нечувани скъпоценности са изпадали
Във водата.

Една колона лежи неподвижна
И разстила църква с раздалечени зъби. Реликва,
За която се гмурна светец

И я изкара обратно на брега
За изумление на всички, плувайки бруст
с методично сияние.

Днес е райски ден.
Котка, сътворена преди пет минути, седи с един гълъб.
Честит рожден ден.


[1] Пощенски код, обозначаващ Западен Лондон.
[2] Популярен венециански коктейл, смес от просеко с нектар от праскови.