при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

27 January 2015

Хорхе Луис Борхес

Превод: Никола Инджов

Елегия

Ах, орис на Борхес -
да си плувал по всякакви световни морета
или по единственото самотно море на някой човек,
да си бил нещо от Единбург, от Цюрих,
от двете Кордоби,
от Колумбия и от Тексас,
да си се връщал при смяна на поколенията
към старите земи на твоя корен,
към Андалусия, към Португалия, към онези княжества,
където саксонец воюва с датчанин
и смесват кърви,
да си блуждал по червения и спокоен
лондонски лабиринт,
да си остарявал в толкова огледала,
да си търсил напразно погледа
на мраморни статуи,
да си проучвал литографии, енциклопедии, атласи,
да си видял тайнствата, които мъжете виждат,
смъртта, бавното разсъмване, долината
и нежните звезди -
и да не си създрял нищо или почти нищо,
освен лицето на едно момиче от Буенос Айрес,
лице, което не иска да бъде запаметено.
Ах, орис на Борхес,
не по-странно от твоята орис!