при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

27 January 2015

Раул Гонсалес Туньон

Превод: Никола Инджов

Свободата

Трябва да си камък или чисто цвете, или вода,
да познаваш виолетовата тайна на барута,
да си съзирал смърт под гръмотевица,
да си опознал значението на чесъна и билката,
да си вървял под слънце, под дъжд и под сняг,
да си виждал войник с нажежена пушка -
и тогава, въпреки всичко, да запееш за свободата.
Да живее любовта, могъщия живот,
смъртта, създател на всепроникващи аромати -
така е, защото човекът умира и възкръсва,
възкръсва светлината върху покривите на зората,
върху петролните кули,
върху стрехите на кокошарниците,
върху стожерите от сирене и вино,
върху пирамидите от кожа и хляб.
Хората се възвръщат,
възвръща се прозорецът със знаме, избродирано домашно,
възвръща се бързата помощ с ранени -
и тогава, въпреки всичко, да запееш за свободата.
Трябва да си като необходимият мост,
естествен да си като перуника, като бик,
да достигнеш дъното на тишината,
подземията на цъфтежа, корена на вика,
да си опознал страха и смелостта,
да си видял ръка, размахваща фенер
нощем към гнездото на картечница,
да си видял насечени мъртъвци -
и тогава, въпреки всичко, да запееш за свободата!