при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

2 June 2015

Антъни Хехт

Из "Пир след тайната вечеря.", Народна култура
Превод: Владимир Левчев, 1989

"Дайте светлина! Дайте светлина!"

В часа преди да го екзекутират, още в Тауър,
измисли този стих вълнуващ. И едва тогава,
към кладата поведен, най-смирено заяви:
"Аз моля Бог да е свидетел - зло не съм направил!"

Куражът му не го напусна. Но смъртта бе страшна.
Кесията с барута зле възпламени дървата.
С набъбнали крака - две клечки - жизненият сок
кипеше вече в тях - той виеше за Светлината.

Той бе един от многото. И не с най-тежка участ.
Поне му беше позволено клетото достойнство:
изглежда, поради молитвите му към Христос -
към съдията на света - в смъртта да е спокоен.

Сега да се преместим край една гора в Германия.
На трима там е наредено да копаят яма.
На двамата евреи заповядаха да легнат.
А на поляка - да зарови живи тия двама.

Не грейна светлина от ваймарския храм зад хълма,
ни от небето грейна. Но не ги зарови третият.
И пистолетът се загнезди здраво в ръкавицата:
бе наредено той, поляка, да смени евреите.

Немалко смърт случайна бе изсмукала душите им.
В пълзящата нагоре плъст му затрептя брадата -
само главата му стърчеше. Но им наредиха
да го изровят - с него пак да си сменят местата.

Не! Няма светлина в очите сини на поляка.
Щом свърши с тях, един ботуш затъпка там пръстта.
Тогава пистолетът трепна леко в ръкавицата.
Пробиха му корема. След три часа в кръв - смъртта.

И нямаше молитви в тия часове-години.
И всеки ден кръжаха неми духове, родени
от фурната - сред свежестта на въздуха се ръсеха,
затрупваха очите, в черна пепел напластени.