при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

28 May 2017

Маргарет Атууд

Вариации върху любовна тема
Превод от английски: Габриела Манова

Ето дума, с която запълваме
празни места. Пасва идеално на любезните
паузи в речта, на непопълнените полета
по ли́ста – с цвят и форма на сърце, които никак не приличат
на истински сърца. Добави дантела
и можеш да я продадеш. Вмъкваме я и в бялото поле
на печатната бланка
с липсващи инструкции. Има цели
списания, в които почти няма друго,
освен думата любов; можеш да я
разтриеш по тялото си и
също така да сготвиш с нея. Как да сме сигурни,
че мудният разврат на голите
охлюви под влажната мукава
не носи същото име? Що се отнася до стръкчетата
трева, които надигат жилестите си муцуни
тук-там измежду марулите, те направо я крещят.
Любов! Любов! пеят войниците и ти отдават
почит с бляскавите си остриета.

А сега да се върнем към нас
двамата. Тази дума
ни е твърде кратка с
петте си букви; твърде нарядко,
за да запълни дълбоките пусти
вакууми между звездите,
притискащи ни с глухотата си.
Не в клопката на любовта боим се
да попаднем, а в този страх.
Тази дума недостига, но ще
свърши работа. Тя е единствена
гласна в тази металическа
тишина, уста, която повтаря
О, отново и отново с почуда
и болка, тя е дъх и вкопчване на пръсти
в стръмна скала. Можеш да
се задържиш или да се пуснеш.