при всяко нарушение на авторски права, моля свържете се с някой от редакторите на блога в меню контакти

26 December 2018

Албрехт фон Халер

Издателство "Сиела"
Превод: Венцеслав Константинов

Из "Лъжливостта на човешките добродетели"

Потънал в крепък сън на мисли вечно нови,
Духът захвърля горд човешките окови.
И вижте как навред обзиращо снове
В безкрайния простор на други светове.
Защо звездите свои пътища намират,
Как цветовете в бяла светлина се сбират,
Какъв двигател с мощ вселената върти,
Защо морето в равни часове тупти,
Това той знае днес: просвета драгоценна
И траен източник на истина нетленна.

Ще си отиде той, на мъдрост сит, в звездите
Ще дирят името му учени честити.
Яви се, дух велик, щом в черна пустота
Светът затъне цял, а ти пламтиш в нощта,
И нека твоят ум, почитан от народи,
С последните си мисли смело да ни води!
Как различаваш ти живота от съня?
Как се отделя в миг тъмата от деня?
На твърдите тела кой формата придава,
Как тъй мени се тя, но същата остава?

Пороя, който всичко в бездната завлича,
Властта в магнита как желязото привлича,
На зрака скоростта, движение, покой,
Обвързаност, подем, възможности безброй...
Това обследвай ти, учи ни, дух безсмъртен
И с благослов светът от теб ще е покъртен!
Но ти ще търсиш все в изкуствена среда
На истината свята тъмната следа -
Природата е скрила същността, отрежда:
Щастлив е, който зърне външната одежда!

1730

Размисъл след едно събитие

Душа, смири се, довери се на съдбата,
Тя знае за какво жадуваш:
Не винаги одеждите ѝ са в позлата,
Честит бъди, че съществуваш.

Духът ти е свободен, а делата прями,
Ти още имаш дом, родина:
Защо тъгуваш? Само гордостта се срами
От бедност, смазала мнозина.

Сега не бива мъдреците да забравяш,
Които с чест смъртта посрещат:
Нима изрядната им твърдост ще прославяш,
Но твоя дух не ще подсещат?

За дарове от времето да не милееш,
Стремиш се, ала зло те слита;
Към Бог една молба отправяй: да живееш
Далеч от нужда и пресита.

1732/34